Един танц.
Нашият танц.
Последният танц.
Запази последния ни танц.
Две тела. Една сцена. Празна зала. Светлините постепенно угасват. Остава само една, която огрява техните лица.
Едно мигване, една стъпка и сцената изчезва в света на сънищата. Остават само те. Двама влюбени, танцуващи, притиснати един в друг. В малка стая, огрявана от Луната. Далеч от чуждите погледи.
Една целувка. Една усмивка. Един поглед.
Единият от тях изчезва. Разтваря се като дим и отива там, откъдето още никой не се е завърнал.
Ръцете на другия остават празни. Той пада на пода и от очите закапват сълзи. Солени и горещи. Сърцето прокървява. Луната се скрива. Всичко се покрива от нощния мрак.
И като въздишка, като полъх внезапно преминал се чува:
- Обичам те... Запази последния танц... За мен... За нас!