Последният танц
Един танц.
Нашият танц.
Последният танц.
Запази последния ни танц.
Две тела. Една сцена. Празна зала. Светлините постепенно угасват. Остава само една, която огрява техните лица.
Едно мигване, една стъпка и сцената изчезва в света на сънищата. Остават само те. Двама влюбени, танцуващи, притиснати един в друг. В малка стая, огрявана от Луната. Далеч от чуждите погледи.
Една целувка. Една усмивка. Един поглед.
Единият от тях изчезва. Разтваря се като дим и отива там, откъдето още никой не се е завърнал.
Ръцете на другия остават празни. Той пада на пода и от очите закапват сълзи. Солени и горещи. Сърцето прокървява. Луната се скрива. Всичко се покрива от нощния мрак.
И като въздишка, като полъх внезапно преминал се чува:
- Обичам те... Запази последния танц... За мен... За нас!
Нашият танц.
Последният танц.
Запази последния ни танц.
Две тела. Една сцена. Празна зала. Светлините постепенно угасват. Остава само една, която огрява техните лица.
Едно мигване, една стъпка и сцената изчезва в света на сънищата. Остават само те. Двама влюбени, танцуващи, притиснати един в друг. В малка стая, огрявана от Луната. Далеч от чуждите погледи.
Една целувка. Една усмивка. Един поглед.
Единият от тях изчезва. Разтваря се като дим и отива там, откъдето още никой не се е завърнал.
Ръцете на другия остават празни. Той пада на пода и от очите закапват сълзи. Солени и горещи. Сърцето прокървява. Луната се скрива. Всичко се покрива от нощния мрак.
И като въздишка, като полъх внезапно преминал се чува:
- Обичам те... Запази последния танц... За мен... За нас!
© Цветелина Цанева All rights reserved.
