elizabet (Цветелина Цанева)
5 1
30.12.2007 г., 9:05 ч.

Последният танц 

  Проза
1081 0 4
Един танц.
Нашият танц.
Последният танц.
Запази последния ни танц.

Две тела. Една сцена. Празна зала. Светлините постепенно угасват. Остава само една, която огрява  техните лица. 
Едно мигване, една стъпка и сцената изчезва в света на сънищата. Остават само те. Двама влюбени, танцуващи, притиснати един в друг. В малка стая, огрявана от Луната. Далеч от чуждите погледи.
Една целувка. Една усмивка. Един поглед.
Единият от тях изчезва. Разтваря се като дим и отива там, откъдето още никой не се е завърнал.
Ръцете на другия остават празни. Той пада на пода и от очите закапват сълзи. Солени и горещи. Сърцето прокървява. Луната се скрива. Всичко се покрива от нощния мрак.
И като въздишка, като полъх внезапно преминал се чува:

- Обичам те... Запази последния танц... За мен... За нас!

© Цветелина Цанева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нещо днес не знам какво става, всички сме се отворили на тъжни и тягостни теми. И аз най-много съм така днес. Поздравления за стиха. Много ми хареса!
  • Браво!!!МНого,много силно!!!
  • Браво, страхотно е! Направо ме разплака
  • Много е красиво и създава емоция и усещане при прочит! Поздравления!
Предложения
: ??:??