Има данни, че всяка година около половин милион момичета на възраст под осемнайсет са жертва на трафик на хора...

                                              Правилата…

  Бях на 15, когато новите ми "приятели" ме продадоха. Те казаха, че отиваме на парти. Където ще бъде много шумно, с много алкохол и шантава музика. Аз бях едва на 15, когато всичко най-лошо ми се случи…
  Аз съм от типа момичета, които винаги са примерни. Слушат родителите си, дори да не са съгласни с това, което те искат. Родителите ми имаха планове за бъдещето ми още от преди да се родя. Животът ми бе пренаписан до 18 годишната ми възраст. Не съм била религиозна. Нито съм искала да ставам. Моята задача бе да слушам родителите си, да спазвам правилата, които ми налагаха те и да бъда отличничка в училище.
Не бях от момичетата, които се бунтуват, защото са недоволни от живота си. Приемах за даденост всичко, което ми се случваше. Просто се примирявах и си казвах, че сигурно като порасна, ще съм много щастлива. Един ден, когато се прибирах от училище, минавах през един парк с няколко счупени пейки, на една от които стоеше едно момиче и плачеше. Тя беше може би с 1 година по-голяма от мен. С облекло на малка проститутка. С къса пола, може да се каже с много къса пола. С потниче с тънки презрамки, което беше доста изрязано и имаше голямо деколте. Под полата имаше черен клин полупрозрачен и черни обувки на токчета, поне  9-10 сантиметра. Беше дребничка, а косата ù бе разчорлена и кичури от бретона и  стърчаха зад ухото ù. Тя ме повика с хлипащия си глас и аз отидох до нея. Каза ми, че родителите ù се развеждат и си няма никого, помоли ме да остана при нея. Нямах избор, а и като я гледах как плаче, ми дожаля за нея. Опитах се да я успокоя, но тя ме попита изведнъж: ,,Искаш ли да станем приятелки?’’. Бях учудена. Никой досега не ме е питал и не е искал такова нещо от мен. Нямах приятели, изведнъж това хлипащо момиче искаше да бъдем приятелки. Тя ме изпрати до нас и утре искаше пак да се видим. И така цяла седмица. Тя бе новият ми и единствен приятел. Един ден двете стояхме в този парк, в който се запознахме и тя ме покани на парти, което щяло да се състои у тях. Не бях сигурна, но тя много настояваше. Съгласих се. Реших да се измъкна от нас тайно, защото родителите ми в никакъв случай нямаше да ме пуснат на това парти. А тя каза, че ще е забавно. Щяло да има музика, и алкохол и още други нейни познати и на брат ù приятели. Измъкнах се тайно от нас и отидох на това парти. За пръв път там пих бира. И още първата чашка и ме замая. Сякаш не бях яла и спала с дни, така се почувствах. Главата ми натежа и ми се доспа. Опитах да остана будна, но не можех. Това беше по-силно от мен… и заспах. Когато се събудих, всичко около мен беше в мрак. Не виждах нищо, беше ме страх да помръдна. Усещах, че в стаята диша и още някой. Страх ме беше дори да попитам кой е там. Започнах да плача и да си мисля, че това е първият път, когато нарушавам правилата, които родителите ми казаха да спазвам и че те са за мое добро. Толкова съжалих, че не ги послушах и не си останах вкъщи. Сега не знаех дори къде съм. Токът светна и за миг ме заслепи. Виждах, че съм на пода на някакво мазе. Около мен имаше още 3 момичета, които още не се бяха свестили. Не знаех какво да направя, дали да ги свестя или да побягна към стълбите и да проверя вратата дали е отключена. Едно от момичетата се свести и започна да вика. Опитах да я успокоя, но тя не спираше да крещи и плаче. Вратата се открехна и по стълбите слезе един възрастен и плешив господин. Имаше брада и беше с дънки и  без тениска. Дойде при нас и удари пищящото момиче, каза ù да спре да циври, но тя не можеше да се успокои толкова бързо. Той намери някакъв парцал и го завърза на устата ù. После  свали дънките си я изнасили. Бях уплашена и не знаех какво да направя. Бях се свила в единия ъгъл на стаята и се надявах това да е сън. Не исках да се случи същото и на мен. Беше ме страх и не спирах да плача. Когато се свестиха и останалите момичета, разбрах, че една от тях е рускиня и сега се намираме в Гърция. Единствените нови бяхме аз и другото хлипащо момиче, което преди миг бе изнасилено пред очите ми. След малко дойде един друг човек и ни обясни, че тук има правила и ако ги спазваме, няма да има проблем. Трябваше да правим каквото ни казваха и да не задаваме въпроси. В мазето имаше гардероб. Този човек ни накара да се съблечем и да му дадем дрехите си. Той ги взе и излезе. Бях уплашена, бях готова да моля за милост. Той отново се върна при нас. Доближи се до мен и ми подаде една риза. Каза ми да я облека и да се кача горе с него. На горния етаж имаше 3 стаи. Той ме заведе в първата стая и ми каза да изчакам, без да вдигам шум. В стаята след около 10 мин влезна друг човек, пусна музика и ми каза да танцувам. Бях уплашена и се разплаках, започнах да се моля и да им казвам, че искам да се прибера у дома. Той ми удари шамар и си свали колана. Започна да ме бие с него. Превивах се на пода от болка. Той ме удряше навсякъде. По краката, по гърба. Нямах сили дори да се помръдна. Той свали панталоните си и се доближи до мен. Започна да разкопчава ризата ми, а аз се разкрещях. Исках да се прибера… завърза ми устата също както на онова момиче в мазето и ме изнасили 3 пъти. След него влезна друг в стаята и започна да ме пипа навсякъде. Не можех дори да извикам. След миг усетих тежестта на тялото му върху мен. Болеше ме… след 20-я път вече нямаше болка. Когато тези противни типове бяха върху мен, си представях колко хубаво е у нас. Колко ли се е притеснила мама, че ме няма. Мислих за други неща… и така минаха 2 месеца. Всеки ден ни посещаваха по 2-ма мъже и ако им откажехме, ни биеха и не ни даваха храна. Нямахме баня, където да се изкъпем. Правехме го понякога дори без презерватив. Не ни пускаха навън. Не знаехме даже колко е часът. Беше повече от ужасно. Когато останехме сами, се свивах в ъгъла и се опитвах да намеря причина защо точно такова нещо се случи на мен. Заплашваха ни, че ще наранят семействата ни, ако се опитаме да избягаме. Аз и останалите 3 момичета  нямахме и намерение да избягаме… не можехме.

Една вечер, когато нямаше никой при нас и ние бяхме сами, забелязах едно въже зад гардероба в мазето… Нищо друго не ми оставяше. Изходът беше толкова лесен и беше много по-добър, отколкото да те третират като мръсна вещ, като боклук. Ето това беше моята светлина в тунела, единствената светлина, след като бях нарушила ПРАВИЛАТА…