12 апр. 2025 г., 12:20

Правилния избор (Романтизиране на живота, запис 1)

411 2 3
1 мин за четене

Разбираш, че си направил правилен избор в живота, когато станеш в съботната сутрин последен. Бавно разтваряш очи с ленивост, присъща на ренесансов европейски владетел с помпозна и къдрава перука. Странно, но всъщност си се наспал. Децата се гонят из хола, а навсякъде се търкалят шарените им рисунки, които са правили преди час. Той им е забранил да ходят в спалнята, защото майка им спи, сгушена в морско сините завивки. Навън е мрачна облачна сутрин, типична за тазгодишната пролет. Въздухът тежи от влага и мирис на цъфтящи растения. Вятър прегръща току що разлистените дървета със сила, като на онези големи кучета, които ти се хвърлят сякаш са бебчета, с неосъзнатия риск да ти потрошат кокалите от неподозираните си размери. Вкъщи обаче, е топло и уютно. Целият апартамент ухае на палачинките, които Той с усмивка върти и обръща с подхвърляне във въздуха. Следва нежна усмивка, която се разлива по лицето и наболата му русолява брада, бавна целувка за добро утро и ароматен липов чай, поставен в ръцете ми. “Знам, че обичаш палачинки. Аз пък обичам теб!“. Вчера Той скри едно бурканче със сладко от ягоди под големия плик спанак в супермаркета, но не успях да се досетя за изненадата, която явно е обмислял от известно време. Щастлива съм с избора си в живота. Много. Сега ще изстискам последните цитруси, които напомнят за зимата. Ще стане невероятен сок. Ще седнем четиримата на масата и ще закусим с любов. И с палачинки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Карабельова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това са най-прекрасните мигове в живота. Младост, сила, децата - още са малки.
    Върна ме години назад. Благодаря за удоволствието.
  • Толкова мила и топла картина си нарисувала с думи, че ме разведри с полъха на домашния уют. Хареса ми и те поздравявам!
  • Харесах! Поздрави!

Выбор редактора

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...