12.04.2025 г., 12:20

Правилния избор (Романтизиране на живота, запис 1)

412 2 3
1 мин за четене

Разбираш, че си направил правилен избор в живота, когато станеш в съботната сутрин последен. Бавно разтваряш очи с ленивост, присъща на ренесансов европейски владетел с помпозна и къдрава перука. Странно, но всъщност си се наспал. Децата се гонят из хола, а навсякъде се търкалят шарените им рисунки, които са правили преди час. Той им е забранил да ходят в спалнята, защото майка им спи, сгушена в морско сините завивки. Навън е мрачна облачна сутрин, типична за тазгодишната пролет. Въздухът тежи от влага и мирис на цъфтящи растения. Вятър прегръща току що разлистените дървета със сила, като на онези големи кучета, които ти се хвърлят сякаш са бебчета, с неосъзнатия риск да ти потрошат кокалите от неподозираните си размери. Вкъщи обаче, е топло и уютно. Целият апартамент ухае на палачинките, които Той с усмивка върти и обръща с подхвърляне във въздуха. Следва нежна усмивка, която се разлива по лицето и наболата му русолява брада, бавна целувка за добро утро и ароматен липов чай, поставен в ръцете ми. “Знам, че обичаш палачинки. Аз пък обичам теб!“. Вчера Той скри едно бурканче със сладко от ягоди под големия плик спанак в супермаркета, но не успях да се досетя за изненадата, която явно е обмислял от известно време. Щастлива съм с избора си в живота. Много. Сега ще изстискам последните цитруси, които напомнят за зимата. Ще стане невероятен сок. Ще седнем четиримата на масата и ще закусим с любов. И с палачинки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Карабельова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това са най-прекрасните мигове в живота. Младост, сила, децата - още са малки.
    Върна ме години назад. Благодаря за удоволствието.
  • Толкова мила и топла картина си нарисувала с думи, че ме разведри с полъха на домашния уют. Хареса ми и те поздравявам!
  • Харесах! Поздрави!

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...