Пак е късно и пак душата в размисли се впусна. Дали грешна бях или грешен е този, който ме съди!? Ала, кой ме и съди- аз самата!? Все разумът със сърцето ми спори. Кое е правилно и кое грешно и има ли изобщо правилно и грешно - нали ние слагаме тези етикети. Много неща имат двойна посока, но ние виждаме само едната - дали така сме устроени или възпитани, или просто така ни е по-лесно!? Спазваме закони от държавата или от Бога определени, а в същото време нарушаваме свои. Кое смяташ за правилно ти или за грешно и на 100% ли си сигурен, че наистина това е така или има изключения? Научени сме да съдим грешното - според нас самите - а съдим ли себе си? Колко от нас могат да осъдят греховете и грешките си без оправдание? Често чувам "Е, правила съм го, ама ... ". И в този ред на мисли - да съдя ли себе си и да осъждам ли други, второто никога не съм го умеела или може би "Да"!? Колко лесно е да осъдиш нещо, неотговарящо на твоите норми и разбирания, а колко трудно е да се опиташ да го разбереш!? Хората по природа сме си тъпи, не се стараем да разберем нещата, нито да ги видим от другата страна, дали грешим или може би сме прави!? Никой не може да отговори на тези въпроси, въпреки че съм сигурна, че повечето от вас прочели това, ще се опитат. Отговорът, до който ще стигнат, ще е различен, тук пак става въпрос за собствени норми и идеали. Темите, които мога да обсъдя, са много, ала - на който му се чете - за това оставам редовете да довършите вие...
© Апокалиптикс А Все права защищены