22 дек. 2007 г., 08:36
2 мин за четене
Заваля така очакваният от децата и мразен от възрастните сняг. Сняг! Сняг! Вали сняг!
Децата подскачаха и се замерваха със снежни топки.
Екипиран със синия топъл екип останал ми от интернет доставчика, към когото работех преди да постъпя във завода за производство на фитнес уреди, въртя педалите на Добермана си и се придвижвам бавно към работното си място. Отново съм натоварен с чанти, пълни с материали за работниците. Амортисьорите поскърцват леко и колелото върви без да се пързаля или занася по снега, благодарение на големите си грайфери.
Вземам завоя и стискам едновременно и двете спирачки. Чантите се залюляват и аз скачам в снега. Пред мен в средата на шосето е кацнала гугутка (вид сив гълъб).
Приближавам се бавно към нея, но тя не помръдва. Само ме наблюдава спокойно. Сутрешният ветрец разрошва перцата и. Наведох се се и я взех с ръка. Тя се остави послушно да я сложа в найлоновата чанта с електродите за електрожена и дисковета за флексовете. Завъртам отново педалите и потеглям. Т ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация