22.12.2007 г., 8:36 ч.

Преди Коледа 

  Проза
1068 0 3
2 мин за четене
Заваля така очакваният от децата и мразен от възрастните сняг. Сняг! Сняг! Вали сняг!
Децата подскачаха и се замерваха със снежни топки.
Екипиран със синия топъл екип останал ми от интернет доставчика, към когото работех преди да постъпя във завода за производство на фитнес уреди, въртя педалите на Добермана си и се придвижвам бавно към работното си място. Отново съм натоварен с чанти, пълни с материали за работниците. Амортисьорите поскърцват леко и колелото върви без да се пързаля или занася по снега, благодарение на големите си грайфери.
Вземам завоя и стискам едновременно и двете спирачки. Чантите се залюляват и аз скачам в снега. Пред мен в средата на шосето е кацнала гугутка (вид сив гълъб).
Приближавам се бавно към нея, но тя не помръдва. Само ме наблюдава спокойно. Сутрешният ветрец разрошва перцата и. Наведох се се и я взех с ръка. Тя се остави послушно да я сложа в найлоновата чанта с електродите за електрожена и дисковета за флексовете. Завъртам отново педалите и потеглям. Температурата е няколко градуса под нулата. На портала охраната ми махва с ръка и отваря вратата. Бързо влизам в цеха и се запътвам към огромния калорифер на дърва, който испанеца е донесъл чак от испания, за да ни топли. Вземам един парцал и го поставям най-отгоре на калорифера. След това слагам гугутката отгоре, за да се стопли и я оставям на грижите на работниците. След два часа, когато се връщам, нея я няма там. Оглеждам се и я виждам кацнала на един от прозорците. Подсвирквам и весело и продължавам пътя си. Някъде след обяд отново минах през цеха, но нея вече я нямаше там. Огледах се и я видях кацнала на една лопатка за боклук на самия връх на печката. Засмях се и се приближих до нея. Тя ме гледаше и не мърдаше. Погалих я с ръка и... потреперах. Беше се вкочанила. После разбрах, че била замръзнала на прозореца и един от работниците я смъкнал на печката с надеждата да я спаси и я беше оставил там. Беше избрала студа и свободата пред топлината и беше замръзнала, вперила очите си през прозореца навън, където подухваше леден вятър. Стана ми тъжно. Един от работниците се приближи и я побутна. След това отвори печката и я хвърли вътре. Пламъците я погълнаха и превърнаха за миг малкото и телце в топлина и пепел, която излетя през комина на огромната печка и полетя към небето. За нея вече нямаше да има студ. За миг ми се стори, че чух щастливото и гукане и рояк искри изхвърчаха през комина, стопявайки се в студената синева на небето. Навън вятърът продължаваше да пронизва всичко живо и да затрупва със сняг земята. Вдигнах качулката на якето си и излязох от цеха. Снегът продължаваше да се сипе. Наближаваше Коледа.

© Живко Желев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??