Предизвикателствата на творчеството - 4

4.

Литература, художествена литература, поезия

“Почтеността е отстояване на справедливостта при всички обстоятелства, израствайки в особени случаи до доблест”

                                                                                                         В.Рибаров

-В съвременното информационно пространство – казвам аз като се обърщам към Росица - броят на авторите расте, защото и условията за публикуване са съвършено нови в лицето на новата технология Интернет. Разбира се, съвременната литература е обременена с много и дори противоречиви тенденции, сочещи, че, когато искаме да обосноваваме някоя от тях трябва да подхождаме внимателно, да правим опит да търсим онова ново, което се нуждае от подкрепа и по-нататъшно развитие.

В сблъсъка между различните автори, публикуващи в Интернет, започват да просветват техните интереси, които на този етап си остават от комуникативно естество – хората се опознават, групират се по линията на симпатиите и антипатиите в борба за добра дума, някой и друг коментар повече, по-висока оценка за публикувания текст, самоосъзнаването като собственици на интелектуални продукти, възможности за публична изява по различни начини на основата на получилите се отношения. В цялото това многообразие, характеризиращо се като блъскане с лакти, отново изплуват старите дребни и трагикомични въпроси за това кой е по-добър, кой може да пише и кой не…Абсурдът се развихря и стига дори до истерия. Появиха се няколко човека, които си присвоиха правото да обявяват кое е поезия, кое е литература, без те самите добре да разбират какво казват, а движейки се интуитивно от страха за съдбата на написаните от тях текстове и придавайки им стойност, каквато им се иска, а не реално каквато имат.

За да се утвърждава свободата на словото, като първа и необходима предпоставка на литературата, справедливо е всеки, който пожелае да изразява позиция относно всички въпроси, но да изразяваш позиция и да изказваш мнение и предпочитание са различни неща. Първото се отнася към литературата, а второто остава извън нейния обсег.

-В такъв случай – включва се в разговора Росица – не всичко, което е изразено чрез словото, се отнася до литературата?

-Това първо разграничение е много важно – подкрепям моята събеседничка.-Обемът на псевдолитературата расте, съществува и антилитература, със закон се забранява производството на текстове с антихумонно съдържание. Според мен, проблемът възниква още когато се застане на позицията, че човек овладявал света чрез словото.

-От теб съм разбрала – казва с ведро настроение Росица – че овладяването и преобразуването на света,а чрез него и на себе си, човек винаги е правел и прави по единствено възможния за него начин – практическият, чрез дейността си…

-Напълно те подкрепям – отвръщам аз. – Съзнанието, съществуващо като знание, във формата на езика и на писмеността, е една от страните на дейността, но във връзка и останалите нейни страни, които то отразява, за да изобрази външната действителонст.

-Това, което казваш е много интересно – бърза да сподели Росица.-Такова разглеждане за функционирането на съзнанието досега не съм срещала. Сега разбирам, че съзнанието, като човешка рационалност, е в непосредствена връзка с още други страни на дейността, които трябва да се познават и отчитат при производството на текстове?

-С каквото и да се занимава човек, той винаги отчита процеса, в който е включен за задоволяване на своите съществуващи потребности, а освен това, съзнанието му проследява и това как се задовляват нововъзникващите му потребности. За българина тук се очертава проблемна зона – за онези българи, които не са в състояние да задоволяват потребностите си. Но проблемна стана и другата страна на дейността за българина – общуването, защото по тази линия в живота му нахлу отчуждението с промяната на характера на дейността чрез смяната на собствеността. Освен всичко това, състоянието на семейството, където става самото възпроизводство на живота, е друга страна на дейността, която занимава непрекъснато съзаннието. И функционирането на съзнанието обективно се определя от заеманото място в обществото, което пък има точни измерения чрез съвкупността на икономическите отношения, които носи съответният индивид като техен субект.

-Това, което казваш е трудно да се запомни от първи път, но чувствам, че е много важно и има отношение по темата за литературата – казва Росица с многобройни нотки на съмнение, но и на някакво си нейно прозрение, което внася оптимизъм в думите й.

-Приказките за съзнанието, а негово съдържание е знанието, си остават празни, а следователно и банални, когато не се отчитат всички тези процеси -–допълвам кратко.

-Но, в такъв случай, ти даваш отговор на въпроса за това какво е съдържанието на знанието, а следователно отговоряш и на другия въпрос – що е литература…

-Да! Така е! – отсичам категорично.- Не е достатъчно да кажеш, че съществуват две понятия за художествената словестност – “поезия” и “литература” и да посочиш, че приемаш понятието “литература”, защото то се било утвърдило в словестния оборот.

-Ти държиш всяка гледна точка да бъде логически обоснована, а сред голяма част от поетите съществува разбирането, че поезията не се нуждае от логика, че тя е слово на сърцето, на емоциите – казва малко предизвикателно Росица.

-Етимологично “поезия” означава творчество, а “литература” – писменост – казвам бавно и разчленено.

-Тази съпоставка, във връзка и с това, което каза по-горе, ми се вижда много интересна – продължава да разсъждава Росица.-Излиза така, че чрез “поезия” се изразява творческия процес, като процес на създаване, а писмеността е нейният продукт. Става ясно, че “поезия” и “литература” могат да се разбират и като синоними, но ще се налагат допълнителни уговорки.

-Разсъжденията ти са логично последователни и много подпомагат изясняването на въпроса – казвам с подчертана благодарност аз.-Връзката на словото с реалния живот го прави литература. Само като знание писмеността се превръща в литература.

-Тук вече започвам да разбирам за каква коректност и почтеност говориш в изнесения като мото афоризъм – казва Росица.-Но разбирам и нещо друго! Без да влизаш в кръга на интригата, ти винаги си разглеждал нейните пристъпи и като нещо позитивно, върху което ще продължавам да мисля…

-Положителното на интригата и на манипулацията, които образуват мътния поток на творческия процес е това, че те очертават обособяването на противоположни страни и тенденции, а те пък са показател за някаква форма на развитие – казвам с удовлетворение, че имам възможността да изясня позицията си по този актуален въпрос. -Идеологията, която варира в широкия диапазон от псевдолитература до антилитература, не може да се отнася към сферата на литературата, но така или иначе, тя съществува и тенденцията й за отмиране е само историческа – на този етап тя просто смени формата си. Естетиката и художественото слово са благодатна почва за манипулиране на слото с цел замъгляване на съзнанието на публиката.

-Между “литература” и “художествена литература” започвам да правя разлика – казва спокойно Росица.-Ако литературата е съществуващото знание, то художедствената литература е такова знание, което е оформено по художествено-естетически начин.

-“Художествена литература” и “поезия” могат да се разглеждат като синоними, когато прозата, запазвайки формата си, придобива качествата на поезията – правя това важно за мен уточнение.-Но художествената литература може да се разглежда и като проза, и поезия, което опростява нещата, но води и до възникване на затруднения, което дава нови възможности за изясняване на тази сложна проблематика.

-Според мен – отзовава се Росица – казаното е достатъчно, за да стане ясно, че поезията най-напред е литература, т.е. знание, след това тя е художествена литература и на следващо място е особена художествена литература, свързана с допълнителни възможности за разкриване на тънкостите на възпроизводствения процес.