Предизвикателствата на творчеството - 4
4.
Литература, художествена литература, поезия
“Почтеността е отстояване на справедливостта при всички обстоятелства, израствайки в особени случаи до доблест”
В.Рибаров
-В съвременното информационно пространство – казвам аз като се обърщам към Росица - броят на авторите расте, защото и условията за публикуване са съвършено нови в лицето на новата технология Интернет. Разбира се, съвременната литература е обременена с много и дори противоречиви тенденции, сочещи, че, когато искаме да обосноваваме някоя от тях трябва да подхождаме внимателно, да правим опит да търсим онова ново, което се нуждае от подкрепа и по-нататъшно развитие.
В сблъсъка между различните автори, публикуващи в Интернет, започват да просветват техните интереси, които на този етап си остават от комуникативно естество – хората се опознават, групират се по линията на симпатиите и антипатиите в борба за добра дума, някой и друг коментар повече, по-висока оценка за публикувания текст, самоосъзнаването като собственици на интелектуални продукти, възможности за публична изява по различни начини на основата на получилите се отношения. В цялото това многообразие, характеризиращо се като блъскане с лакти, отново изплуват старите дребни и трагикомични въпроси за това кой е по-добър, кой може да пише и кой не…Абсурдът се развихря и стига дори до истерия. Появиха се няколко човека, които си присвоиха правото да обявяват кое е поезия, кое е литература, без те самите добре да разбират какво казват, а движейки се интуитивно от страха за съдбата на написаните от тях текстове и придавайки им стойност, каквато им се иска, а не реално каквато имат.
За да се утвърждава свободата на словото, като първа и необходима предпоставка на литературата, справедливо е всеки, който пожелае да изразява позиция относно всички въпроси, но да изразяваш позиция и да изказваш мнение и предпочитание са различни неща. Първото се отнася към литературата, а второто остава извън нейния обсег.
-В такъв случай – включва се в разговора Росица – не всичко, което е изразено чрез словото, се отнася до литературата?
-Това първо разграничение е много важно – подкрепям моята събеседничка.-Обемът на псевдолитературата расте, съществува и антилитература, със закон се забранява производството на текстове с антихумонно съдържание. Според мен, проблемът възниква още когато се застане на позицията, че човек овладявал света чрез словото.
-От теб съм разбрала – казва с ведро настроение Росица – че овладяването и преобразуването на света,а чрез него и на себе си, човек винаги е правел и прави по единствено възможния за него начин – практическият, чрез дейността си…
-Напълно те подкрепям – отвръщам аз. – Съзнанието, съществуващо като знание, във формата на езика и на писмеността, е една от страните на дейността, но във връзка и останалите нейни страни, които то отразява, за да изобрази външната действителонст.
-Това, което казваш е много интересно – бърза да сподели Росица.-Такова разглеждане за функционирането на съзнанието досега не съм срещала. Сега разбирам, че съзнанието, като човешка рационалност, е в непосредствена връзка с още други страни на дейността, които трябва да се познават и отчитат при производството на текстове?
-С каквото и да се занимава човек, той винаги отчита процеса, в който е включен за задоволяване на своите съществуващи потребности, а освен това, съзнанието му проследява и това как се задовляват нововъзникващите му потребности. За българина тук се очертава проблемна зона – за онези българи, които не са в състояние да задоволяват потребностите си. Но проблемна стана и другата страна на дейността за българина – общуването, защото по тази линия в живота му нахлу отчуждението с промяната на характера на дейността чрез смяната на собствеността. Освен всичко това, състоянието на семейството, където става самото възпроизводство на живота, е друга страна на дейността, която занимава непрекъснато съзаннието. И функционирането на съзнанието обективно се определя от заеманото място в обществото, което пък има точни измерения чрез съвкупността на икономическите отношения, които носи съответният индивид като техен субект.
-Това, което казваш е трудно да се запомни от първи път, но чувствам, че е много важно и има отношение по темата за литературата – казва Росица с многобройни нотки на съмнение, но и на някакво си нейно прозрение, което внася оптимизъм в думите й.
-Приказките за съзнанието, а негово съдържание е знанието, си остават празни, а следователно и банални, когато не се отчитат всички тези процеси -–допълвам кратко.
-Но, в такъв случай, ти даваш отговор на въпроса за това какво е съдържанието на знанието, а следователно отговоряш и на другия въпрос – що е литература…
-Да! Така е! – отсичам категорично.- Не е достатъчно да кажеш, че съществуват две понятия за художествената словестност – “поезия” и “литература” и да посочиш, че приемаш понятието “литература”, защото то се било утвърдило в словестния оборот.
-Ти държиш всяка гледна точка да бъде логически обоснована, а сред голяма част от поетите съществува разбирането, че поезията не се нуждае от логика, че тя е слово на сърцето, на емоциите – казва малко предизвикателно Росица.
-Етимологично “поезия” означава творчество, а “литература” – писменост – казвам бавно и разчленено.
-Тази съпоставка, във връзка и с това, което каза по-горе, ми се вижда много интересна – продължава да разсъждава Росица.-Излиза така, че чрез “поезия” се изразява творческия процес, като процес на създаване, а писмеността е нейният продукт. Става ясно, че “поезия” и “литература” могат да се разбират и като синоними, но ще се налагат допълнителни уговорки.
-Разсъжденията ти са логично последователни и много подпомагат изясняването на въпроса – казвам с подчертана благодарност аз.-Връзката на словото с реалния живот го прави литература. Само като знание писмеността се превръща в литература.
-Тук вече започвам да разбирам за каква коректност и почтеност говориш в изнесения като мото афоризъм – казва Росица.-Но разбирам и нещо друго! Без да влизаш в кръга на интригата, ти винаги си разглеждал нейните пристъпи и като нещо позитивно, върху което ще продължавам да мисля…
-Положителното на интригата и на манипулацията, които образуват мътния поток на творческия процес е това, че те очертават обособяването на противоположни страни и тенденции, а те пък са показател за някаква форма на развитие – казвам с удовлетворение, че имам възможността да изясня позицията си по този актуален въпрос. -Идеологията, която варира в широкия диапазон от псевдолитература до антилитература, не може да се отнася към сферата на литературата, но така или иначе, тя съществува и тенденцията й за отмиране е само историческа – на този етап тя просто смени формата си. Естетиката и художественото слово са благодатна почва за манипулиране на слото с цел замъгляване на съзнанието на публиката.
-Между “литература” и “художествена литература” започвам да правя разлика – казва спокойно Росица.-Ако литературата е съществуващото знание, то художедствената литература е такова знание, което е оформено по художествено-естетически начин.
-“Художествена литература” и “поезия” могат да се разглеждат като синоними, когато прозата, запазвайки формата си, придобива качествата на поезията – правя това важно за мен уточнение.-Но художествената литература може да се разглежда и като проза, и поезия, което опростява нещата, но води и до възникване на затруднения, което дава нови възможности за изясняване на тази сложна проблематика.
-Според мен – отзовава се Росица – казаното е достатъчно, за да стане ясно, че поезията най-напред е литература, т.е. знание, след това тя е художествена литература и на следващо място е особена художествена литература, свързана с допълнителни възможности за разкриване на тънкостите на възпроизводствения процес.
© Валери Рибаров Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Добре, Никол! Благодаря! Нека скромно да посоча, че процесът е материален!
-
Да!
-
Здравей, Никол!
Аз съм развърнал открит творчески процес, а ти подкрепяш тази насока. Да считаме, че сме положили началото...
Поздрав! -
Да..въпросът е практически.Но искам да имам ясна представа за това което правя.Просто да правя нещо добре,не ми стига.
Приветствам откритата комуникативна връзка!И съвсем категорично съм за нея.
Поздрав! -
Мария, ти имаш текстове, които са основата на по-нататъшния ти творчески процес. Опитай различни варианти.
Поздрав! -
Идеята никак не лоша,ще помисля по въпроса.
-
Здравей, Мария!
Ти имаш чудесна ориентация като избирателност на проблематиката.Това като начало е много добре. Чрез коментиране бихме могли да работим за подобряване на текстовете или по друг начин преди публикуване.
Поздрав! -
Както винаги си прав,Мо!Поздрави!
-
Здравей, Никол!
Въпросът е практически. Познавам огромното усилие, което полагаш и резултатите са повече от добри. Личното творчество е възможно при определни обстоятелства. Общите условия, като че ли са налице. Нужна е устойчива, открита комуникативна връзка, която реално ще направим творческа. За това ти говоря на теб - конкретно! И вероятно никак не е случайно, че този разговор го започвам именно с теб?!
Поздрав! -
Разсейвам се..тук си абсолютно прав..
Но много са нещата,които искам да знам..виждам ги,а липсва разбирането.Така стигам до теб и питам..питам..После разсъждавам върху отговорите,за които ти благодаря.
Поздрав!
-
Мила Пъки,
При наличието на общи условия, с които, може да се каже, че вече се запознахме, въпросът е за стабилизиране на комуникативния процес като предпоставка да го направим творчески. Този въпрос го обсъдих подробно с Филантроп. Сега го обсъждам с теб. В същото време питам и потребителите на този сайт - кои са хората, които се интересуват от проблемите на личното творчество? И веднага се сещам за Фантагеро, която е толкова неуверена в себе си, че се отказва и да продължи да пише. Предай й моите поздрави, когато коментира твоите текстове и ти й отговаряш.
Поздрав! -
За кои неща говорим Никол, които не са категорични? Съгласен съм, че в живота пътищата са лъкатушни, но нуждата достига такава категоричност, че нещата се променят, стават други. Тук посочих два момента на категоричността, по които можем да разговаряме.
Но ти какво ми казваш?
"Замъгляването на съзнанието на публиката не е цел..в по-голямата си част е следствие от замъгленото собствено съзнание,което твърде често е съвсем неосъзнато.Хората са добронамерени..по начина по който го разбират..Тук вече възникват много въпроси.."
Нека да го кажем по-просто! Мирогледната дезориентация днес е факт, който се роди исторически. В сблъсъка на идеи въпросът не е да доказваме кой е добронамерен, а проявяйки добронамереност, да решим въпроса с мирогледната ориентация като стоим в неговите граници.
Ти казваш също:
"А що се отнася до манипулацията..тя е голяма тема,дори и когато я ограничим в рамките на един живот.Тук на преден план излиза мотивацията.Но забелязал ли си,че отговорът е винаги:"за добро".Чие добро е следващия въпрос и т.н."
Нека да видим нещата тук - в този сайт и не да говорим за другите, а за себе си! Какъв е въпросът? Ти показваш данни, че работиш върху себе си, може да се говори за трочески процес при теб, а се появяваш от време на време. За да правим творчески процес, преди това трябва да направим устойчив комуникативен процес. Аз работя в тази насока. Други съвсем съзнателно се стараят да не допуснат това. В момента другите не ме интеересуват. Теб питам - ти какво правиш? Ако не знаеш какво трябва да се прави, ще ти кажа, но ти не правиш това, което можеш или на мен ми се струва, че можеш?
Ти казавш още:
"Колкото по-задълбочено се вглеждам в нещата,толкова по-свързани ми изжлеждат и толкова по-изкуствена е изолацията т.е отделеността,в която ги разглеждаме.
Тук само споделям становище,без да имам претенции,че съм права.
И съм благодарна за провокативния нюанс,който задължително присъства в публикациите ти.
Поздрав!"
Задълбоченото вглеждане е резултат на упоритите усилия, които ти полагаш за усъвършенстване на перото си и това го установяваш в резултатите, които постигаш.
До тук се спрях на твоя коментар, който обхваща широки теми. Но кое е основното на публикувания от мен текст. Кое е, Никол? Ще повторя - връзката: литература, художествена литература, поезия. Това е една предметна област, която не се разбира, по която се водят заядливи разговори, самозванци утвърждават кое било поезия и кое не е, а ти пропускаш това и подхващаш обща махленска приказка, по която аз проявих добронамереност, за да ти отговоря и така да ти покажа, че се разсейваш, за да говориш по същество. Разбирането и вниманието имат много важно място в творческия процес!
Но кое е главното, защото казахме твърде много неща? Нуждата да възникне процес като основа, на която да го правим творчески, е категорична, а аз само я изказвам. Е, това правене ще става и на фона на пречене, което аз наричам манипулация, защото се прави съзнателно. Приемам, че при теб е несъзнателно и затова ти обаснех нещата.
Поздрав!
-
Драги Мо, с рекламните ни агенти - зле, без тях - още по-зле. Няма публика.....Какво да правим?
-
Нещата не са така категорични..или поне аз не ги виждам такива..
Замъгляването на съзнанието на публиката не е цел..в по-голямата си част е следствие от замъгленото собствено съзнание,което твърде често е съвсем неосъзнато.
Хората са добронамерени..по начина по който го разбират..Тук вече възникват много въпроси..
А що се отнася до манипулацията..тя е голяма тема,дори и когато я ограничим в рамките на един живот.Тук на преден план излиза мотивацията.Но забелязал ли си,че отговорът е винаги:"за добро".Чие добро е следващия въпрос и т.н.
Колкото по-задълбочено се вглеждам в нещата,толкова по-свързани ми изжлеждат и толкова по-изкуствена е изолацията т.е отделеността,в която ги разглеждаме.
Тук само споделям становище,без да имам претенции,че съм права.
И съм благодарна за провокативния нюанс,който задължително присъства в публикациите ти.
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Поздрави за разказа!