- Мамо, мамо, той отново мисли за нас. - бърбореше малкото момиченце. - Изглежда толкова тъжен. На него му е толкова зле, но ние сме добре. Не можем ли да му помогнем по някакъв начин? Все пак Коледа е след седмица! Не бива да е тъжен на Коледа!
- Ще помисля, скъпа. Но ние трябва много да се постараем, за да накараме баща ти да се почувства по-добре.
Богомил стоеше на терасата на апартамента си и пушеше поредната цигара. Едри снежинки се виеха във въздуха, закачайки се в тъмно-русата му коса. Сините му очи отнесено запечатваха какво се случва няколко етажа под него.
Долу, по улицата вървяха забързани минувачи. Все пак беше денят преди Коледа. Всички бяха тръгнали да купят в последния момент нещо, преди да се приберат вкъщи при близките си. И все пак всички изглеждаха нервни, намусени, стресирани.
Завиждаше им. Те имаха за кого да избират подарък, имаха кой да ги ядоса, когато се приберат, имаха това, което той искаше – семейство.
Мил смачка фаса, издиша дима и влезе на топло в хола. Не ...