Истинска утеха бе за Наташа да види Мъров. Беше сигурна, че ще умре там на пода в стаята за наблюдение. Вече пета минута не можеше да отхрачи кръвта от устата си. Усещаше ръцете си изтръпнали и мръсни. Здраво стискаше страните на мивката за да скрие треперенето им. Не смееше изобщо да се поглежда в огледалото, защото се страхуваше от това, което щеше да види. Челото...или някоя част...не, по-скоро всяка част от лицето я болеше. Не е и от час в този чужд свят и вече я бяха пребили два пъти. Кой с такъв късмет...
Пусна чешмата и наплиска лицето си...голяма грешка...
- Ах, по дяволите! - изсъска през зъби и ядно заби длан в мивката.
Въздъхна тежко и събра смелост да се погледне в огледалото.
Поредната грешка...
- Мааайко мила! - възкликна тя и отстъпи крачка назад като отклони поглед.
Стисна очи и главата й запулсира още по-силно. Тихо изруга и се приближи до огледалото.
- В какво се забърках... - рече тя на себе си като обстойно взе да оглежда ужасните рани.
Рана първа: сцепената устна о ...