6 окт. 2011 г., 16:47
4 мин за четене
Юрката понесе ударите на прехода по всички членове и алинеи.
И не само по тях.
Понесе ги и по точките и запетайките в тях. Както скептично си подхвърляше понякога, онождаха го по всички параграфи. Това, с годините ставаше все по-често. Отдавна никой за нищо не го бръснеше и той, ще не ще, започна сам да се щави, демек да си мърмори под носа. Сам си мърмореше и сам се слушаше.
С времето и жена му не го слушаше. Ама не винаги. Понякога не изтрайваше и започваше престрелка. Тя го упрекваше, че сам за всичко си е виновен, той и отвръщаше, че нищо не разбира и че си е една будала, и по-добре да не дрънка за неща от които и хабер си няма.
Следваше отбиване на удара.
-Серсем! Само ти не можа да се оправиш. Я виж другите. Пари натрупаха. Някой и депутати станаха. Пари с лопата ринат, а ти, серсем със серсем, и по кофите с боклука ровиш. Серсем!
-Аз курва не ставам!
-Серсем! Не ставал за курва! Ами какво си бе? Не ли те оправя кой как си иска? Не бил курва! Да не са всички тия дето натрупаха па ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация