Юрката понесе ударите на прехода по всички членове и алинеи.
И не само по тях.
Понесе ги и по точките и запетайките в тях. Както скептично си подхвърляше понякога, онождаха го по всички параграфи. Това, с годините ставаше все по-често. Отдавна никой за нищо не го бръснеше и той, ще не ще, започна сам да се щави, демек да си мърмори под носа. Сам си мърмореше и сам се слушаше.
С времето и жена му не го слушаше. Ама не винаги. Понякога не изтрайваше и започваше престрелка. Тя го упрекваше, че сам за всичко си е виновен, той и отвръщаше, че нищо не разбира и че си е една будала, и по-добре да не дрънка за неща от които и хабер си няма.
Следваше отбиване на удара.
-Серсем! Само ти не можа да се оправиш. Я виж другите. Пари натрупаха. Някой и депутати станаха. Пари с лопата ринат, а ти, серсем със серсем, и по кофите с боклука ровиш. Серсем!
-Аз курва не ставам!
-Серсем! Не ставал за курва! Ами какво си бе? Не ли те оправя кой как си иска? Не бил курва! Да не са всички тия дето натрупаха па ...