Прелестна любов (4 част)

Тръгнахме си, въпреки нежеланието ми. Селин както винаги със светкавична скорост стигна до колата си, но този път не ме изчака, а си тръгна. Аз се прибрах вкъщи, а баща ми, очевидно ме чакаше. Той ме попита къде съм ходил и ми показа часовникът. Мда беше пет и половина!  Бях в особено добро настроение заради случилото се днес и това не подмина зоркият поглед на баща ми.

-         Джейк, нека поговорим като мъже. Не сме го правили от толкова време. Какво става с теб? Как върви училището? На какво се дължи смяната на настроенията ти?

-         Ами, баща ми, има едно момиче, нали ти разказвах за нея преди няколко дни. Заради нея е всичко иначе аз съм си добре, даже днес съм отлично и в училище се справям, вече не ме зяпат толкова колкото в началото.

-         Искаш ли утре да идем на футболен мач, да Британският футбол е по-различен от Американският, но все пак е футбол. Хайде, кажи ’’да’’, от кога химиците не разпускат? – думите на баща ми бяха придружени с обичайните жестове на разпалено настроение. Той сбръчкваше нос, стискаше юмруци и размахваше ръце на ляво и на дясно.

-         Добре, отиваме, но при едно условие, че тази вечер ще направиш специалитета ти, там с вино и разни други подправки, ти си знаеш.

-         Охоо, нямаш проблеми, само секунда да ти дам билетите.

Баща ми стана и отиде в антрето, където се чу шумоленето на якето му. След малко той се върна с вдигната във въздуха ръка, която размахваше два билета. Подаде ми ги и тръгна към кухнята подсвирквайки, а аз се качих в стаята си и си взех един душ. Като излязох, чух баща ми да си пее една стара песен, на която го беше научила майка ми. Вечерята беше почти готова благодарение на уменията на татко и новата фурна. 

         След вечеря си легнах почти веднага, защото знаех, че щом става дума за мач, лудият ми баща ще ме изрита от леглото рано рано, за да е пръв на трибуната.

Така и стана. На сутринта той нахлу надувайки голям тромпет, който не знам от къде намери, дръпна ми завивката и ме избута от леглото до банята. На бързо се оправих, надянах любимите си дънки  и една тениска, от горе сложих суитшъра, обух си кецовете и бях готов, а татко продължаваше да надува тромпета в коридора.

         Тръгнахме за великият мач и когато пристигнахме бяхме първи. Часът беше към десет, а всичко щеше да започне в дванадесет. Аз извадих телефона си и го заръчках, за да мине времето по-бързо. По някое време стадиона започна да се пълни и с други запалянковци като баща ми. Той се запозна с един човек на около тридесет години на име Томас, който по някаква необяснима причина ми се струваше много подозрителен! Бързо баща ми и Томас станаха приятели. По време на мача ставаха всеки път когато отборът им отбелязваше точка или освиркваха противникът. Изглеждаше че се забавляват.

         След като мачът свърши татко даде адресът ни на Томас и му предложи да дойде някоя вечер на гости. През целият път към вкъщи татко коментираше мачът и се радваше, че е намерил приятел-запалянко като него, но на мен той не ми допадаше. Имаше нещо, нещо странно, което не ми харесваше в него.

Пристигнахме,  но аз сякаш не знаех. Бях зареял поглед някъде напред и не помръдвах. Усетих, как баща ми ме сръчка в ребрата и откопча колана ми:

-         Влюбения, хайде слизай! Нали не очакваш да ти отворя вратата. – изсмя се той с лека нотка подигравателност.

-         Толкова ли много ми личи? – обърнах се към него, като продължавах да гледам зареяно.

-         Не знам кое е това момиче, но ти е завъртяла сериозно главата! – потупа той ръката ми и слезе от колата.

’’Кое е това момиче? Тя беше много повече от едно момиче! Тя е  много повече!’’ - мислех си докато се качвах по стълбите. От както разбрах, че е вампир чувствата ми се усложниха. Преди успявах да я изолирам до накъде от мислите си, но сега беше невъзможно. Чувствах се слаб, чувствах, че нямам никакъв контрол върху ситуацията, чувствах как тя ме е завладяла и ме контролира безвъзвратно. Според Селин, аз не обичах нея, а вампирското ù привличане, но аз бях сигурен, че съм се влюбил в очите ù, в косата ù, в походката ù, в характера ù, в самата нея.