На голямото междучасие в петък попитах приятелите си дали знаят къде живее Селин.

-         Недей, Джейк, не се измъчвай, защото Селин не е на училище. Повярвай ми – тя ще те нарани както нарани повечето момчета тук. – каза Тейлър.

-         Искам да знам къде живее. – настоях аз.

-         Проблемът е, че никой не знае къде точно живее семейство Старк. – обади се Франческа.

Настана мълчание и никой не се обаждаше. Междучасието свърши и всички отидохме в час. Не можах да повярвам, че Селин беше на чина си и драскаше по тетрадката си. Аз се доближих до нея.

-         Как си? – попитах загрижено.

-         Разкарай се, не искам да те виждам, навличаш ми само неприятности. – изсъска тя в лицето ми.

Аз просто се отдръпнах. Чувствах се както в първите дни, когато се опитвах да общувам с нея. Отново се беше превърнала  в безчувствено същество, което не иска да ме вижда. Защо ме мразеше толкова?

         След часовете излязох от сградата на училището и видях как Селин ходи с братята си по средата на паркинга. Тя ме забеляза и присви злобно очи.  Аз извърнах глава назад, за да видя дали приятелите ми идват и след това отново погледнах към паркинга, но семейство Старк вече не бяха там, бяха изчезнали, сякаш се изпариха за секунда. Как, по дяволите? Не беше честно да ме оставят с толкова много въпроси.

         Прибрах се и отново заразсъждавах. И изведнъж ми просветна. Думите ù ми проговориха по някакъв по различен начин и си спомних: ’’лошо същество’’, ’’не искам да ме познават’’,  тя не искаше да оставаме сами, побъркваше се, когато исках да знам тайната ù, изчезваше мигновено, не искаше да ме нарани, никой не знаеше нищо по-подробно за нея, почти не ядеше, криеше се от слънцето, ръцете ù бяха ледени. Обичам филми за вампири, но възможно ли беше тя да е истински кръвопиец? Как да я попитам? Ако беше истина, тя щеше да отрича. Трябваше да постъпя хитро. Методът на майка ми беше най-доброто решение, което ми хрумваше. С този метод тя винаги успяваше да ме хване кога съм излизал от нас, за да ходя на дискотека. Просто трябваше да блъфирам или да говоря направо. 

Събота реших да се разходя из града, за да го опозная. Центърът беше голям и красив – с фонтани, разни обществени сгради, малки кафенета, голям парк със скейт-рампа, катерушки и места за отдих. Разхождах се по една дълга алея, когато се сетих – днес беше училищният концерт, как можах  да забравя! Погледнах часовника си и видях, че вече е започнал. Веднага се върнах при колата си, с която бях дошъл, и по възможно най-бързия начин стигнах до училището. Влязох в голямата зала и забелязах приятелите си, които ми пазеха място. Като ме видяха, те започнаха да ми махат и да ми правят знаци да отида  при тях. Направих го и седнах. Концертът, времето, пиесата, всичко течеше бавно, докато на сцената не излезе Селин със една китара в ръце. Тя седна на едно столче пред микрофон, нагласен  на височината на китарата.

-         Здравейте на всички, днес ще изпълня една моя песен, която не е довършена, но директорката ме помоли. Дано ви хареса.

Гласът ù се изви като глас на славей, а пръстите ù се движеха по струните на китарата с такова изящество. Мелодията беше опияняваща, красива, нежна. Не можех да ù се насладя.

         След като Селин приключи песента, в мен се надигна смелост, която ме подтикваше да говоря с нея. Послушах вътрешния си глас и станах от мястото си, насочвайки се към първият ред където трябваше да седне тя. Всички ръкопляскаха, когато Селин слизаше  от сцената и се приближи към мястото си, но точно преди да седне, аз я дръпнах за ръката и я изведох навън.  Тя ме погледна смутено и същевременно гневно.  Аз изобщо не я оставих да каже нещо и заговорих направо.

-         Знам какво си! Знам, че си вампир! – казах сериозно.

Изражението ù стана притеснено, зениците ù се разшириха, а устата ù се сви. Тя впери поглед в мен, сякаш искаше да разбере нещо. Така се гледахме около минута, когато тя изведнъж се изсмя.

-         Ха, ха,  блъфираш! Чуваш ли се какво говориш, вампири не съществуват, а ако съществуват, аз не съм една от тях. – продължаваше да се смее.

-         Не, Селин, не блъфирам, знам, че си вампир и няма да отстъпя! Разгадах тайната ти и ти не можеш да направиш абсолютно нищо!

-         На кого друг си казал – сведе глава, явно разочарована – кой друг знае за мен?

-         Спокойно, няма да те издам. Това обяснява странното ти държание и разбирам защо не искаш никой да знае. Не се притеснявай.

-         Страх ли те е – погледна ме тя с големите си зелени очи – сигурно не искаш да ме виждаш повече.

-         Тук не е мястото за такива разговори. – обърнах се и просто си тръгнах.

-         Чакай! – извика Селин зад мен, но аз не ù обърнах внимание.

Тогава тя се появи на няколко метра пред мен.

Съжалявам, Джейк, но не можеш да ми се измъкнеш – каза тя с лукава усмивка – ела с мен, знам най-подходящото място за подобен разговор.

Тръгнах след нея без да се замислям, въпреки че, честно казано, малко се притеснявах да остана насаме с нея, но нали и преди съм го правел и тя не ме е наранила.

На паркинга нямаше никого и Селин явно реши, че няма нужда да ме изчака, така че за част от секундата тя стигна от голямата врата на коридора до колата си. Тя се подпря на багажника, скръсти ръце и направи самодоволна физиономия. Аз се приближих, очевидно много по-бавно.

-         Та къде ще ходим? – попитах с изявено любопитство, като и аз скръстих ръце.

-         С твоята кола ли ще ме следваш или ще отидем с моята? – попита тя съвсем спокойно и нормално.

-         Не мога да зарежа возилото си, така че ще те следвам.

Селин потегли с пълна скорост към предградията. Докато си пътувахме по главния път, изведнъж тя даде мигач и почти веднага сви рязко вляво. Тръгнахме по един черен път, осеян с камъни. Тук вече дори тя се наложи да намали. След не много време тя спря под един голям и дебел бор. Аз спрях от другата му страна и докато си откопчая колана, Селин вече седеше на тавана на опела ми.

-         Какво правиш? Слизай от там веднага – казах, като се убедих, че шумът, който чух докато още седях в колата е от нея и тя наистина е на тавана. – Луда ли си? Как ти хрумна? – продължих да ù се карам, а тя ме гледаше като някое малко дете, което не проумява какво е направило.

-         Ще се наложи да свикваш, страшно харесвам бързината и пъргавоста си, така че ги използвам във всеки удобен момент.

-         Окей, ще свикна, но сега слизай от там! – аз посочих земята до себе си и отстъпих малко встрани, за да има място къде да скочи госпожица Пъргавост, а тя протегна ръце напред и скочи във въздуха като се превъртя и се приземи леко, сякаш беше перце поставено там от вятъра. Тя ме хвана за ръката и аз усетих вледеняващата ù кожа, но се постарах да не реагирам, за да не притеснявам Селин. Вървяхме като стотина метра и стигнахме до бряг, очевидно на езеро.

-         Къде сме? – попитах заинтересовано

-         На брега на езерото ми.

-         Чакай, езерото е твое? – обърнах се към Селин със зачудена физиономия, а тя се разсмя като ме видя.

-         Ха, ха, ех че си... Не, езерото не е мое но тъй като от тази страна почти никой не идва, му казвам моето езерце – лицето ù рязко смени усмивката с сериозно изражение и тя се доближи леко до мен – Джейк... – тя въздъхна тежко и шумно – страх ли те е от мен?

-         Не, според мен няма нужда да ме е страх, ти си ми приятелка, а и лошото ти държание беше просто отбранителен щит, нали?

-         Съвсем прав си, Джейк, но помисли – аз мога да те убия само с едно движение! – Селин сведе глава при тези думи.

-         Да, така е, но ти няма да го направиш – усмихнах се. – Сигурен съм, че имаш достатъчен самоконтрол.

-         Аз съм вегетарианка, не съм пила човешка кръв от години, а твоята кръв е... – Селин стисна очи и преглътна – Не знам, нещо в нея ме привлича с всичка сила. Трудно ми е дори да стоя до теб,  защото злото в мен крещи ’’ухапи го, ухапи го’’, но аз не искам да те нараня.

-         Само не ме карай да стоя далеч от теб, защото не мога! – казах, както винаги, без да мисля.

-         Знам, това е нещо нормално, тъй като прекара повече време с мен...

-         Не, не е заради това, просто очите ти са толкова зелени, а косата ти е толкова къдрава. – при тези мой думи се приближих на по-малко от педя и погалих един кичур от косата ù. Селин стисна очи, намръщи се и челюстта ù се стегна, сякаш ù причинявах болка. Тя отстъпи две крачки назад и отвори очи.

-         Разкажи ми нещо повече за себе си, все пак не знам почти нищо за теб. – продължих да говоря след като усъзнах, че Селин няма да помръдне.

-         Ти знаеш най-важното за мен, но явно не ти стига, а? Добре нека да помисля какво да ти разкажа.

-         Започни от самото начало.

-         Родена съм на малък остров недалеч от Хавай, там живеехме заедно с моите родители. Бях безгрижно дете, докато един ден, когато се прибирах, не видях пред къщата бавачката ми да плаче. Много се учудих. Впоследствие разбрах, че родителите ми са убити и после хвърлени в морето. Тогава бях само на шест годинки. Оттогава заживях с бавачката си. Бях на седемнадесет, когато един ден излязох от вкъщи и тръгнах по пътечката и нещо ме нападна, след това не си спомням нищо, до момента, когато се събудих просната зад един храст, беше посред нощ. Когато станах, изпитвах невероятен глад. Тръгнах към нас и когато стигнах до вратата на къщата, не можах да си отворя, беше много странно, спомням си, че почуках и ми отвори бавачката, която като ме видя, ме прегърна и ми обясни колко много се е притеснила, защото не ме е имало цяла седмица. Тя ме покани да вляза, а аз се изтичах до хладилника и започнах да ям всичко, което ми паднеше като започнем със салата и стигнем до бутилката с кетчуп, но гладът не си отиваше, а всичко изядено сякаш нямаше вкус. Тичах из къщата като подивяла, когато бавачката ме хвана и ми каза, че се досеща какво ми е. Тя ми разказа, че баща ù е бил полувампир и той ù е разказвал за трансформацията, а аз съм на трета от четирите фази, трябвало само да пия човешка кръв и съм щяла да стана кръвопиец. След като я изслушах не съм сигурна, но май тръгнах да излизам с мисълта да ухапя някого, но тя ме спря. Никога няма да забравя онзи момент, в който тя  ми поднесе китката си и ме помоли да я направя вампир. Така аз щях да стана истински вампир, но дали щях да спра преди да стане късно? – Селин замълча.

-         И ти направи ли я? – казах, горящ от вътре да чуя продължението.

-         Да, направих я, тя и до днес се грижи за къщата, а аз ù ходя на гости от време на време – Селин престана да говори за малко и после пак заприказва - та така, нека продължа. След като станах вампир тръгнах да странствам по света. Видях забележителни неща, но пиех човешка кръв...

Зад нас се чуха гласове и Селин млъкна като ми направи знак да си ходим, аз поклатих отрицателно глава, като се намръщих, но тя ме дръпна силно за ръката и аз паднах от камъка, на който се бях настанил.