Дойде Преображение и всичко се промени.
Котките на комшиите започнаха да влизат по-често в двора на Иван. Марто хич и не ги хранеше и те се щураха като полудели. Все събаряха една и съща саксия и в нея цветето се мъчеше да оцелее цяло лято. Накрая изсъхна и заприлича на лоена свещ, а в саксията не остана и трошица пръст. Ама котките продължиха да я бутат, пречеше им на играта. Иван всеки ден изправяше саксията, учуден, че не се чупи и дваж по-изумен, че цветето в нея изсъхва, а не клюмва. Джанките пожълтяха и станаха вкусни за ядене и готови за компот. Иван мразеше компот от джанки, но още повече се мръщеше, когато жена му ги слагаше в манджите. Водата в кладенците слезе ниско долу и помпите трудно я ловяха. Засъхна. Гроздето набъбна, а краищата на листата му започнаха да се извиват навътре.
Кучето на Иван подгони котките на Марто из двора, което никога преди Преображение не се беше случвало.
И захладня – това пък съвсем не се беше бивало от сума и нещо време насам.
– Такава катастрофа ...