Рев на мощни мотори, усмихнати момичета с причудливи рокли и прически, момчетата облечени с костюми,папионки, посрещаха момичетата, които мотористите докарваха, подаряваха им смутено майски рози с неуверено приклякване. Еуфория на абитуриентския бал.

Мотористите бяха печалившата партия, на момиче по петдесетачка, правеха по няколко доставки. Но кой ти гледа това

От няколко накичени с цветя и балони леки коли, като на сватба, слизаха по двойки  момичета,момчета, пристъпяйки важно, важно. Техникумите, по-точно четвъртокурсниците празнуваха тук, на тази дата. А утре е балът на гимназиите. Такава  неписана традиция е въведена от години и се спазва, първо техникумите на 22 срещу 23, после гимназиите на  24 май, и после след баловете кой на където види по широкия свят.

Слях се с множеството, зяпах, ръкоплясках , усмихвах се радостно, и  като на  стари познати,макар че не познавах  никого наоколо, коментирах рокли, прически, мотори...

- Вероятно господинът има абитуриент,...да ви е честито и успех на децата - ме сюрпризира радостен дамски глас.

Огледах се, на крачка от мен симпатична госпожа хванала  под ръка момче.

- Ох, ние сме утре,... т.е. синът ми има абитуриентска  бал-вечер и решихме да дойдем да видим и другите деца, нали все пак радостта за родители и деца е обща - поясни госпожата.

Втренчих се, но това е съученичката ми Роза Димитрова, все я задявахме ''  гюл ли си, трендафил ли си, ама си много хубава '', а тя ни отвръщаше с насмешка '' Така ли, а аз да не знам ''.

- О, не - смотулевих - Нямам абитуриент, просто да позяпам и да си спомня годините когато бях абитуриент...Ако не греша, вие не сте ли Роза Димитрова, бяхме съученици в Математическата...

Тя сбръчка носле, погледна ме по-вимателно

- Да, аз съм. Сега остава вие да сте Петър Петров.

- Познахте, аз съм - засмях се - Гледам весели, засмяни млади хора и чак ми се прииска да се върна в онези години.

- Да бъдем млади или да бъдем ученици, пардон абитуриенти...Много се радвам, това е синът ми Михаил, завършва  гимназията и утре имат бал. Мишка, това е мой съученик, Петър.

Симпатично младо момче подаде ръка да се запознаем, хвърляше по едно око към ревящите мотори с лека насмешка.

- Ако не сте ангажирани, да ви поканя в кафе-барчето отсреща докато не са заели местата. Имам повод да почерпя, майка ми завчера имаше рожден ден.

Насядахме в още полупразното барче, чевръста сервитьорка изпълни веднага поръчката ни.

- Така се радвам - смотулевих неопределено - Ако не се бяхте обадили,...въобще не обръщах внимание наоколо, гледах любопитно абитуриентите, ръкоплясках им.

Тя наведе срамежливо очи.

- А вие, млади момко коя гимназия завършвате - попитах

- Математическата, с английски и втори език френски.

- О, браво,  значи се утвърди това, ние бяхме първият випуск математика с два езика. Добре, че тръгнахме на училище от шест годишни, експеримент на образователната система, та имахме време за всичко, защото си бяхме направо истински деца, и първата година подготвителна по езиците.  Роза, помниш ли  какво страшилище беше Колинкоев по математика, ами жена му по геометрия, ами другите учители не им отстъваха за важност на предметите им.

- И сега е така - засмя се Михаил - Подготвителен клас и после истинското учение. Сега наблягат на компютрите, програмиране, отчасти хардуер. Ама завърших де, ето утре имам абитуриентски бал.

- Ние също се събирахме на площада и от там в ресторанта - замечтано заговорих - Нямаше чак такива чудновати мотори. До нас живееше бай Кольо файтонджията, имаше файтон де за разходка, с два едри кафяви коня, и като минаваше покрай нас винаги натискаше тромбата. Попитах го, дали ще   може да ме закара на бала, радушно се съгласи. По пътя качихме още едно момче Георги, малко по-надолу майка ти и Веска се казваше другото момиче, нали. Майка ти с дълга кремава рокля, другото момиче с дълга синя, качихме и тях. Родителите ми бяха дали рози, уж да ги давам на момичетата, разделихме ги за майка ти и Веска. Бай Кольо огласяше с тромбата из улиците, а ние седяхме като на тръни, да не измачкаме балните си дрехи. Пристигането ни предизвика завис и сензация. Хората ни алодираха, радваха ни се на идеята да дойдем с файтон. Много помня какво сме яли и пили , и поздравите на '' силите'' на випуска ни. Мдаа, това бяха наши съученици, които ги толерираха заради родителите им.

Михаил поглеждаше ту майка си, ту мен любопитно и с възхищение.

- А спомняш ли си Петър, когато заедно с танцовата трупа изнесохне своего рода спектакъл, направо ги разбихме на бала. Играехме народни танци към новото читалище, самодейна група, шест момичета, шест момчета, а от гимназията бяхме две момичета и три момчета, съвипускници. Ръководителката ни беше много строга '' Не искам отношенията между вас да бъдат нещо повече от колегиални, който иска да прави любов, тук не е място за срещи '', а ние репетирахме, момичетата по трика, момчетата с панталон и блузки, и всичко по нас си личеше.

Ръководителката ни придумала Директора  трупата да играе на бала ни. До този момент бяхме играли само пред работнически колективи, не мога да си обясня защо не сме играли другаде, аматьори навярно или заради читалището.

С другото момиче Гена, имахме сходни бални рокли, откопчахме безопасните копчета на широките поли и останахме по рокли, бален дамски костюм 2 в 1 така да се каже, момчетата с бели ризи и черни панталони. Използваха промеждутък в музиката и засвири нашият народен оркестър, заподскачаха шестте момчета, излезнахме и момичетата, ние с Гена с рокли, другите момичета в народна носия. Залата онемя, не са очаквали. А ние скачахме и се веселяхме истински. Аплодисменти и директора Тонев ни поздрави, и благодари за импровизирания концерт.

- Мамо, вие сте се познавали от преди, каква изненада, да имате толкова общи спомени. А защо...

- Е, защо - смееше се Роза - След връчване на дипломите се разбягахме, едни се ожениха, други да следват, разделихме се и всеки по своя път. А ти ходил ли си на годишните срещи, Петър

- Не, не съм, какво да правя там - въздъхнах  - А ти.

- И аз не съм, все ангажирана с работа, учение, дежурства

- Мдаа, и аз не съм изпитвал желание да ги видя след толкова години, а някои заеха добри държавни длъжности, да не мислиш. че ако допрем до тях ще си спомнят за нас и ще ни помогнат. А ти завърши медицина нали, това беше мечтата ти, още тогава знаеше всички костички по дланите и ходилата на английски.

- Да, медицина. Сбъднах мечтата си наистина, даже взех и втора специалност, и според новите структури съм управител, хайде по-точно главен лекар на болницата. А ти...

- Ами аз, избрах по-лесния начин, заминах за Англия след като завърших, сега работя в една лаболатория на заводите ''Лейланд'', ръководител конструкторски отдел.

- Така ли, в Англия - намеси се  Михаил - Аз съм приет за студент там, даже подадох документи за кампуса и студентски кредит. Трудно ли е, всеки различно говори.

Погледнах го, погледнах Роза, защо да ги залъгвам.

- Не е лесно, но щом си решил ще успееш.

Последва неловко мълчание, лека въздишка и размяна на погледи майка-син.

- Та казвате, утре сме на абитуриентски бал, така ли - с радостна нотка опитах да разведря обстановката - Днес техникумите голяма презентация направиха, а ти имаш ли шофьорска книжка, а приятелка...

Михаил се смути, погледна отново майка си, погледна мен

- Да.

- Да, какво - попитах

- Ами шофьор съм и имам приятелка, съученичка, и тя е абитуриентка утре - пророни срамежливо

- Браво, поздравления. Ей там на паркинга има  едно сребристо АУДИ А6, с автоматични скорости, можеш ли да го докараш до тук - казах сериозно и извадих ключовете - Само внимавай с газта, има чип за по-голяма мощност.

- Но аз не съм карал кола с десен волан

- Не, нормален волан, т.е.ляв, само внимавай с газта и габаритите на колата. Която кола изписука, значи е тя. Бавнички и внимателно. Чакаме те.

Роза ме изгледа въпросително, но нищо не каза.

Не след дълго сребриста кола паркира на свободно място пред кафе-барчето. И без да се оглежда за ефекта Михаил дойде при нас, подаде ключовете.

- Кола мечта, голяма а се управлява така лесно, а чипа заводски ли е.

- Полузаводски. В отдела се проектират, фирма ги изработва, но ги монтирам сам на някои коли - скромно поясних - Знаете ли какво ще предложа, Михаил да ни разходи из града, да свикне с колата, имате ли гараж да я сложите вътре.

А утре обаждаш се на момичето си и като джентълмен ще я вземеш от дома й с колата и отивате на бала. Ние с майка ти ще сме в публиката. Аз имам резервни ключове и ще я взема после от паркинга, а вие ще се веселите. Защо ще я взема ли, това е бал, колкото и да си въздържател, все ще пийнеш глътка-две, а после е опасно да се шофира. По-безопасно е да изпратиш приятелката си с такси до тях, а ти да се прибереш в къщи.

               Строихме се с Роза при зрителите. Забоботи познат двигател.

- Идват, чувам аудито - весело казах

Тя ме хвана за ръката и доверчиво я стисна.

Лъскавото возило умело се провря в означеното място за паркиране. Плавно спря. Михаил в черен костюм, бяла риза, пъргаво изскочи, отвори вратата и нежно слабичко момиче излезе с букет червени рози.

Защракаха фотоапарати, мобилни за снимки. Те помахаха с ръце към насъбралите се зяпачи, щастливо усмихнати и се подредиха до групичка съученици.

Роза сияеше от радост, мигаше начесто от вълнение.

- Най-хубавите са, нали,...моят Мишка. На добър час сине и успех в живота.

Сълзички заблестяха в очите й.

- Сега е мой ред да те почерпя, по-скоро поводът е радостен и мой. Резервирала съм маса в ресторант, а колата - на едни дъх изрече тя

- Има леснина, ще идем до в къщи да я оставя, после с такси до ресторанта, до вас, до нас и това е - засмях се

            Вдигнахме наздравици за Михаил, за нас, за живота като цяло.

следва...