Тя беше пияна, не го отричаше. Спомни си една легенда, която беше слушала много пъти като малка и реши да си я запише. Включи компютъра, който се съживи с ужасно бръмчене и тя започна да трака по клавиатурата с дългите си пръсти с лакирани в червено нокти:
На ъгъла стоеше прегърбена старица, облечена в дрипи. Кичур бяла коса се подаваше от забрадката, покрила главата ù.
Тя тръгна по улицата, щом се разнесе първият от дванайсетте удара на часовника. В тази празнична нощ всеки беше със семейството си. Само един млад човек вървеше сам, забил поглед в обувките си.
- Хей, синко! - провикна се бабата с прегракнал глас. - Имаш ли секунда?
Но мъжът не се обърна, само я погледна разсеяно и си продължи по пътя, без да го интересува старицата.
Тогава часовникът престана да бие, беше време да се възроди отново.
Блесна ярка светлина, младежът се сепна и се обърна. Пред очите му дрипите и забрадката паднаха на земята. На мястото на бабата стоеше млада жена с бели като сняг коси и снежнобяла рокля. Н ...