3.

- Какво е това, за бога?! И как се е озовало в чантата ми? – недоумяваше Агнеса.

В този момент кравата започна да мучи силно и да потропва, гъските се разхвърчаха нявсякъде, закрякаха по-силно и настана суматоха.

Госпожа Петринска грабна куфара си и излетя навън, без дори да усети как мина през птиците-гавази на входа.

Тичешком прекоси двора пред смаяния поглед на стареца и се озова на улицата.

- Притрябвала ми е селска идилия! Хващам си автобуса и си заминавам вкъщи – мърмореше си Агнеса.

Проблемът беше, че нямаше представа как да стигне до автобусната спирка.

Тогава забеляза същата жена с козите, която бе видяла при пристигането си. Старицата я упъти и не след дълго Агнеса отново бе на спирката в очакване на някое превозно средство.

Реши да разгледа пистолета на спокойствие, грабна чантата си от пейката, но с ужас установи, че той липсва. Помисли си, че явно в паниката си го бе хвърлила в сеното, когато се опитваше да вземе куфара си.

- Извинявай, че закъснях! – чу познат глас зад себе си и се обърна. Беше Магдалена, поостаряла, но все така красива. Очите й все още имаха онзи пламък, който караше някога момчетата да губят ума и дума.

- Пистолетът остана у вас... – каза госпожа Петринска вместо поздрав.

- Агнеса, добре ли си? – попита я жената.

- Добре съм, но гъските полудяха и май го метнах в сеното!

- Успокой се и ми кажи какво се е случило – подкани я Магдалена.

Агнеса разказа обстойно за приключението си.

- Но ние нямаме гъски – каза жената.

- Значи са били патици тогава, все тая, аз не ги различавам – настоя Агнеса.

- И патици нямаме, имаме кокошки, но предполагам тях ги познаваш.

- Какво ...какво искаш да ми кажеш, че съм била в чужда къща ли? И в нея също живее Магдалена, странно съвпадение, не мислиш ли? – с недоверие каза Агнеса.

- Наистина е странно, но вероятно точно това се е случило...

И двете помълчаха известно време, после Магдалена каза:

- Хайде да отидем до тази къща и да намерим пистолета!

- Ти познаваш местните хора, кажи къде живее друга Магдалена и ще отидем. Не може да има много Магдалени в това село!

- Права си, че няма много. Точно там е работата, аз не познавам нито една!

- Ха, и таз добра! И как ще открием пистолета тогава?

- Ти ще ни заведеш до къщата!

- Хм, лесно ти е на теб, да отидем....Ама не знам как да стигна! – отвърна нацупено Агнеса.

4.

Двете жени обикаляха селото с надежда да открият мястото, но нито улиците, нито къщите се струваха познати на Агнеса. Бяха оставили куфара на госпожа Петринска на съхранение в сладкарничката на Малинко. Търсеха дълго, на Агнеса й се стори, че са минали часове, но това не донесе желания резултат и скоро и двете бяха капнали от обикаляне.

- Хайде да хапнем по една пастичка в сладкарницата, пък ще го мислим после – предложи госпожа Петринска.

.......................................

- Домашни са, жена ми ги е правила. Голяма майсторка е! – каза Малинко, докато сервираше на двете си клиентки.

Дамите изразиха задоволството си, след като опитаха сладкишите и се заеха да разнищят мистерията.

- Трябва да си спомня хората, с които пътувах в автобуса. Някой от тях го е пъхнал в моята чанта! Сигурно е извършил престъпление и е искал да се отърве от оръжието – каза Агнеса.

- Може да се е случило и преди това, докато си чакала автобуса например. И този човек изобщо да не е пътувал с вас – намеси се Магдалена.

- Не, когато се качих в автобуса, подадох билета си на шофьора и после го сложих в чантата. Щях да забележа, ако имаше пистолет. Появил се е там по-късно. Спомням си хората, които са от Дълго поле, но автобусът спира на поне още три-четири места и се качваха пътници. Може да е някой от тях.

- Предлагам утре сутринта да отидем при кмета. Все пак това е оръжие, трябва да уведомим някого. А и той със сигурност ще знае къде живее другата жена с моето име – предложи Магдалена.

Агнеса се съгласи неохотно, въпреки че намесата на кмета щеше да развали цялата интрига.

5.

Вечерта госпожа Петринска се обади на Стоян. Беше репетирала как ще му разкаже историята, като беше добавила малко повече драматизъм в момента с откриването на пистолета при гъските. Тъкмо щеше да започне речта си, когато мъжът й я изпревари:

- Знаеш ли, че са застреляли Пешо, старшия хлебар от фурната?

Агнеса се стъписа. После се окопити и отвърна:

- Ами като слага тази извара в милинките и баничките, ще го застрелят...

- Агнеса, моля те! – смъмри я съпругът й.

- И знае ли се кой го е извършил? – попита тя.

- Някой бил видял Иван Панков да влиза у тях малко преди инцидента. Задържан е, но разбрах, че засега няма доказателства. А и оръжието не е открито, така че...

„Иван Панков, всичко пасва!“, помисли си госпожа Петринска. Братът на Иван – Лъчо, бе пътувал заедно с нея в автобуса. Явно той бе пъхнал оръжието в чантата й, за да се отърве. Нещата ставаха все по-ясни, но тя трябваше да завърши разследването си в село Круша и да открие пистолета.

- Е, дано успеят да разрешат случая! – заяви Агнеса.

- Бях се притеснил, че като ти каже, ще решиш да си дойдеш и да се правиш на детектив. И пак да се забъркаш в някоя каша.

- Ами, глупости, хич не ми се занимава с престъпниците в Дълго поле – отвърна му Агнеса. – Тук ми е хубаво, спокойно и безпроблемно и мисля да се възползвам изцяло от гостоприемството на Магдалена!

Разговорът приключи и двамата затвориха.

- Това сякаш не е моята жена – помисли си Стоян.

- Ех, Стояне, наивни ми Стояне! – помисли си пък Агнеса.

6.

Кметът на село Круша господин Козарски обаче беше заминал за съседното село, където се провеждаха надбягвания с прасета. Едва привечер двете дами успяха да го намерят и му разказаха историята. Той ги изслуша търпеливо и после каза:

- И искате да ми кажете, че е имало пистолет, за който не знаете как се е появил в чантата Ви? На всичкото отгоре вече не е у Вас, защото сте го загубили и нямате представа къде е? И смятате, че е бил изполван при престъпление, извършено на стотина километра оттук? – каза кметът и приглади мустаците си.

- Да – кимнаха едновременно Агнеса и Магдалена.

- Твърдите, че сте била в къща, която не знаете къде се намира. А изобщо нещо знаете ли? – попита той отново.

Тонът му беше ясен. Говореше любезно, без да ги обиди, но даде да се разбере, че не желае да го занимават с глупости.

- Не виждам аз какво бих могъл да сторя. Казвам ви, друга Магдалена в нашето село НЯМА!

...................................

Двете жени се озоваха отново на улицата, замислени и посърнали. Изведнъж Магдалена се спря и се плесна по челото.

- Сетих се! Нали каза, че мъжът бил възрастен, сигурно не е добре със слуха. Най-вероятно когато си казала „Магдалена“, той е чул „Елена“ или нещо такова.

- Ох, Елена, Славена, Галена... Така цялото село влиза в списъка. Не знам, не ми се стори глух – заяви Агнеса.

- И какво ще правим сега? – зачуди се Магдалена.

- Стой! – извика Агнеса. – Това е къщата – радостно посочи постройката вдясно.

- Сигурна ли си?

- Абсолютно!

- Но тук няма никаква Магдалена. В къщата живеят Станка и Минчо Петрови. Имат двама сина, женени са извън селото. А старецът, когото си видяла, сигурно е дядо Гиньо. Съсед им е, но им помага с работата, най-вече с животните.

- Няма значение, това е мястото! Вероятно някоя от снахите е Магдалена...

- Права си, че не знам имената на снахите им, дори не съм ги виждала. Така ще трябва да е. Хайде да влезем и да им разкажем!

- Ами, глупости! – възропта Агнеса – Какво ще им кажем? Влязох в дома Ви по погрешка, но си изгубих пистолета...Нали видя как реагира кметът на историята!

- Ти какво предлагаш?

- Вече почти се е стъмнило. Виждаш ли онзи отворен прозорец на стопанската сграда? Ще се вмъкнем и ще го потърсим. Носиш ли си прословутото фенерче? Ако ти се страхуваш, аз ще го направя!

Учудващо пъргаво за млада пенсионерка, Агнеса се покатери на близката кофа за боклук и достигна прозорчето. Веднага обаче й стана ясно, че то е твърде тясно за деветдесеткилограмовото й тяло.

- Няма да бързам да влизам – каза тя, - от прозореца се вижда много добре. Я ми подай фенерчето! Ама.....какво?

- Какво има? – попита Магдалена.

- Сеното го няма!

Мястото до зайчетата беше празно, а някой старателно бе измел пода.

7.

- Нямате ли поп във вашето село? Можем да се допитаме до него – предложи Агнеса на следващата сутрин.

- Имаме, разбира се! Отец Игнатий е много начетен, добър и услужлив човек. Той сигурно добре ще ни посъветва.

Хванати под ръка, двете дами се отправиха към църквата.

Видяха Марийка Зънгарова пред вратата на дома й. Обясниха й, че искат да се помолят на Богородица, в отговор на въпроса й къде отиват.

- Ох, аз отдавна не съм ходила на църква – вайкаше се Марийка.

- Ела с нас! – смутолеви Магдалена, като се надяваше Марийка да откаже поканата.

- Не мога, имам много работа, трябва да прибирам сено, снощи ни го докараха.

Агнеса и приятелката й се спогледаха.

- От Минчо Петров ли го взехте? – попита Магдалена.

- Да, той продава най-хубавото и евтино сено в селото – потвърди Марийка.

В този момент госпожа Петринска забеляза малкото момченце, което си играеше в двора отзад, където се разхождаха и няколко кокошки. Детето насочваше нещо към птиците и крещеше: „Па! Па!“. В миг Агнеса осъзна какво се бе случило.

- Дано не е зареден! – извика тя и скочи като газела.

Втурна се в двора и сграбчи детето за ръцете. Смаяната Марийка дори не можа да реагира.

След миг госпожа Петринска гордо държеше пистолета и се обърна към Магдалена:

- Хайде, да вървим при кмета! Да му натрием носа! На вас после ще ви обясним – обърна се тя към майката и детето.

Двете приятелки тръгнаха, а Марийка се опитваше да успокои плачещото момченце.

......................................

- Бих желал да поговорим насаме, Магдалена! – заяви кметът Козарски.

С неохота Агнеса напусна кабинета. Много й се искаше да подслушва на вратата, но се опасяваше, че секретарката в кметството ще я види. Изгаряше от любопитство какво толкова тайно ще каже кметът на Магдалена.

- Колко добре познавате приятелката си? – разговорът продължаваше вътре.

- Още от ученическите години. Тя е от моето родно градче Дълго поле. Пишем си и се чуваме от време на време, но не сме се виждали отдавна. Защо?

- Имала ли е по-странно държание като дете? Или може би някой в семейството й? – продължи кметът.

- Какво намеквате? – възмути се Магдалена.

- Идвате тук с някаква небивала история, съчинена от приятелката Ви. И като доказателство се опитвате да ми пробутате това!

Магдалена вдихна вежди неразбиращо.

- Подигравате ли се с мен?  - ядосано каза Козарски. - Това е....ДЕТСКА ИГРАЧКА!

8.

С наведени глави Агнеса и Магдалена се върнаха в дома на Марийка Зънгарова. Извиниха се на все още хлипащото дете и му върнаха играчката.

- Но все пак в сеното ли намерихте пистолетчето? – обърна се Агнеса към майката.

- Не, разбира се, купихме го от събора миналия месец. Сеното още не сме го пипали.

- Това е добре! Значи все пак съм видяла истински пистолет първоначално.

Разказаха на Марийка цялата история и помолиха да им разреши да прегледат сеното.

 - Ама разбира се! Тъкмо ще ми помогнете да го приберем! – зарадва се жената.

Въоръжени с вили и чували, трите жени се захванаха на работа. Не усещаха умора и водени от желанието за разкритие, не спираха дори за секунда да си починат.

Агнеса се радваше, че в този момент Стоян не можеше да я види.

Скоро успяха да приберат цялата купа. Пистолет обаче нямаше...

9.

Съпругът на Магдалена ги посрещна в къщата с ароматно свинско печено. Това подсети госпожа Петринска да се обади на своя мъж.

- Оказа се, че убиецът не бил Иван Панков в крайна сметка. Намерили са пистолета, по него имало отпечатъци, които били на непознат човек и са пуснали Иван – каза Стоян.

- Как така? – недоумяваше Агнеса – Не може да не е той! Не се връзва!

- С кое не се връзва? – подозрително попита Стоян.

- С нищо! – каза Агнеса и затвори.

Чувстваше се напълно объркана. Трябваше да помисли и да се опита да изясни фактите. От пистолета нямаше и следа, а явно убийството на хлебаря не бе извършено с него. Сама започна да вярва на кмета, че има нещо притеснително в поведението й.

Реши да излезе и да се поразходи на чист въдух. Магдалена се чувстваше уморена след скоростното сеносъбиране и отказа да я придружи.

- Нали после ще намериш пътя обратно? – попита домакинята с усмивка.

- Не се притеснявай, вече съм почти местна – отвърна Агнеса и се изниза през вратата.

Обикаляше безцелно улиците и изведнъж се натъкна на жената с козите, която бе срещнала при пристигането си.

- А, Вие още ли сте тук? Не напуснахте ли селото? Не успяхте да намерите спирката ли? – попита я старицата.

- О, намерих я, но настъпиха някои събития, които наложиха оставането ми тук – авторитетно отвърна госпожа Петринска.

- Аха! – каза жената – Доста ме стреснахте онзи ден.

Агнеса вече не чуваше думите на жената, защото последните се забиха в главата й. Тя хукна обратно и влезе в къщата. Увери се, че Магдалена спи и отвори чантата й. Там блестеше малък пистолет, който със сигурност не беше играчка.

10.

- Наистина трябва да Ви се извиня! – заяви кметът Козарски. – Вие успяхте да предотвратите едно престъпление, което щеше да накърни престижа на нашето село! Как разбрахте, че пистолетът е там?

- Когато срещнах старицата с козите, изведнъж си спомних, че при предишната ни среща аз все още държах пистолета в ръцете си. Тя ми го напомни с думите, че съм я стреснала. Това означаваше, че не го бях изгубила в сеното, а е изчезнал по-късно. Не беше паднал по пътя, щях да чуя, ако беше така. Не си спомням кога съм го сложила отново в чантата си, но единствената възможност беше някой да го е взел от нея, когато  бях оставила чантата на пейката на спирката. А там нямаше никого, освен Магдалена. Взела го е и е останала скрита зад спирката. Обади ми се едва след като аз забелязах липсата на оръжието.

- Но защо точно в чантата й?

- Където и да го беше скрила, винаги има риск мъжът й да го открие. От опит Ви казвам, че дамската чанта е единственото място, в което мъжете не бъркат. Поне с моя е така. Или поне ....се надявам да е така.

- Получих информация от полицията. Пистолетът е регистриран на името на Илия Чучев от Дълго поле. Той обаче го е обявил за откраднат. Подозирал Димитър Варадинов, който му бил ходил на гости малко преди да открие липсата. Варадинов има множество присъди и полицаите отишли със заповед за обиск. Обаче не открили никакъв пистолет.

- Точно така! Димитър Варадинов пътува с автобуса, но слезе още на първата спирка. Сложил го е в моята чанта, но защо?

- Полицаите са го притиснали и са му обещали да не бъде обвинен, ако съдейства с информация. Оказа се, че имал връзка с госпожа Магдалена, която го помолила да й осигури пистолет и да убие съпруга си. Но нямало как да й го изпрати, а било опасно той да й го занесе, предвид криминалното му минало.

- Значи ме е поканила само, за да ме използва като муле!

В този момент влязоха един полицай и Магдалена.

Жената видимо не съжаляваше за стореното и каза:

- Трябваше просто да ми доставиш оръжието. Щях да го взема от чантата ти и дори нямаше да разбереш, че е било там. Дори не бях планирала в детайли  убийството, просто исках да си осигуря средство за него. Но ти, с твоя вечен стремеж към драмата и вечно забъркване на каши, отново провали нещата! Защо ти трябваше да ходиш по хорските къщи, а просто не изчака на спирката!

- От самото начало си знаела къде е пистолетът, защо участва в издирването? – попита Агнеса.

- Нямаше как да не се включва в твоя цирк, ти беше убедена, че е останал в сеното, а и ми беше забавно! Бях силно изненадана при случката у Марийка Зънгарова и от това, че имаше наистина пистолет. А то какво се оказа? Отново се вихреше драматичната актриса Агнеса!

- Но ти предложи да съобщим на кмета, не разбирам защо го направи?

- Видях, че вече си твърдо решена да стигнеш докрай с търсенето. Аз добре познавам кмета и знаех, че той нямаше да ти повярва. Надявах се неговото отношение да те откаже от това приключение. Но явно чистото съвпадение във времето с друго убийство в Дълго поле, както и фактът, че си пътувала с брата на заподозрения, е засилило интереса ти и ти не спря.

11.

Агнеса Петринска бе удостоена със званието „Почетен жител на село Круша“ като компенсация от кмета за проявеното „безразсъдство“ от негова страна, както той сам се изрази.

- Може да останете в селото, колкото поискате! Винаги сте добре дошла! – каза Козарски.

- Не, благодаря! Имам работа в Дълго поле. Някой трябва да разследва убийството на хлебаря – каза Агнеса и намигна.

Преди да напусне селото реши да отпразнува новата титла и се отправи към сладкарницата на Малинко за пастички с боза.

Изведнъж на пътя съзря дядо Гиньо.

- Все още не сме изяснили мистерията със загадъчната Магдалена! – каза си Агнеса. - Най-добре да го попитам!

Отвори уста да зададе въпроса си, но не успя.

Старецът водеше една крава. Агнеса я позна, беше същата, която бе видяла онзи ден при гъските. Възрастният мъж от време на време я побутваше с една тояга и се провикваше:

- Не натам, Магдалена, не натам.....Насам, момиче!...Магдалена!