/Втора част

.Аз съм убедена, аз вярвам,че и това ще се случи. Всички ние се стремим към промени, защото всяка новост, всяко откритие е предстояща опитност. Много от промените на пръв поглед изглеждат налудничави или особено драстични. Ние ги отричаме,протестираме, заклеймяваме ги, но те всъщност са само предпоставки за нови опитности. Колкото повече ги отричаме,те толкова по-дълго се заседяват в живота ни. Става все „по-лошо” и „по-лошо”.”Лошо” за човека, който вярва единствено на илюзорния Живот, но не и за Висшата Сила. Животът не е статичен, а безумно динамичен. Нищо старо не се връща назад. Стремежът на всеки въплътен дух е да натрупа колкото си може повече опитности. Ако духът в материалния свят не се е постарал добре, в много близко бъдеще  го очаква ново прераждане.Същото се отнася и за тия, които съзнателно и умишлено прекъсват живота си.Те се прераждат, за да изживеят същия живот, от който са избягали.

      Това се отнася и за държавите.Народите в бившите социалистически страни живееха относително спокойно и скучно. Сега  за около три десетилетия преживяхме какво ли не. Малко в повечко ни дойде всичко,но затова пък Животът е интересен.Трябва да се научим да разширяваме гледната си точка. Защото едно и също събитие от човешки ъгъл гледано изглежда по един начин, от по-широк ъгъл изглежда по друг начин. Големите промени при държавите не се случват толкова бързо. Но когато настъпят,те носят лавина от нови опитности. Колективното творчество е това, което води със себе си промени в Живота на народите.

Войните са дело на колективното творчество.Те се водят за преразпределение на територии,за икономическо и политическо влияние и за енергии. В човешки план така изглеждат нещата. В духовен план обаче те съвсем не са такива. Емоциите са тия чрез които привличаме идеи,творим избори и внасяме промени и нови събития в Живота.Ще се опитам само съвсем леко да повдигна завесата на последното най-нашумяло и значително събитие в света.Това е войната в Украйна.На пръв прочит тя възникна като резултат от омразата на правителствата на две съседни държави, които в нашето недавно бяха една държава. Украинското правителство  е ухажвано от Евросъюза и НАТО, а Руското- силно дистанцирано  от тях. Много мастило се изписа от специалисти и не дотам такива да обсъждат ситуацията. Особено от тия, които имат интереси да са  привърженици на политиката на Евросъюза и САЩ. Но тълкуванията и в двата случая са пристрастни. Защото истината е винаги някъде по средата. И никой не желае да я разглежда, още по-малко да говори за нея. А тя е, че тая война е част от избухналата още преди години война във всички сфери на Живота за енергиите, за петрола и природния газ. В духовен план всеки до момента  заслужава участта си. Бог не е нито демократ, нито комунист, нито фашист. Неговият закон за осъзнатото творчество работи непрекъснато и безотказно. Всеки получава това, което му се полага. Русия няма защо да се жалва за наложените й санкции.Тя също умее добре да санкционира. Колко пъти затваря кранчето на газовата тръба за Украйна, която продължава и към Западна Европа.Така санкционираше и нея.Същото се отнася и за украинците, които черпеха незаконно газ от тая тръба и така лишиха стриктните германци от газ, тъй че Германия и до днес е резервирана към Украйна и не се вълнува особено от проблемите й. Два пъти Германия да напада Русия в рамките на по-малко от столетие може би не е в плановете на Бог.Но ако това се случи, тоя път победителят ще е Германия със своите съюзници.Колко пъти Русия увеличава митата на своите стоки за Украйна,колко пъти вдига цената на газа.Казано е-не правете това,което не искате да ви  се случи.