На една далечна планета, в една далечна земя, съществувала една гора. Наричали я "гората на мечтите". Сред феите на доброто, които били постоянните и обитатели, живеели момиче и момче. Тя била дъщеря на слънцето и имала пожарени коси като лъчите му и сини очи като цвета на небето. Той бил син на луната, с коси, носещи отенъка на звездите и очи с големина на изумруди, толкова искрящи и прозрачни. Тя обичала деня, пълен с движение и цветове, трептящ като струна на арфа, изпълнен със звуци и забързан като мисъл, ухаещ на цветя и треви. Той обичал нощта изпълнена с тишина, в която чувал музиката на щурците, с цвят на дълбоки езера, с мистична светлина, която озарявала душата му.
Тя и той обичали своите светове, но най-обичали тази фантастична гора. Тук се случвали хиляди приказни неща. Тревата растяла по-зелена от зеленото, дърветата били по-високи от високото, цветята по-пъстри от пъстрото, реки по-пенливи от шампанско, а как пеели птичките- като коларатурно сопрано - нежно високо и вдъхн ...