T.D.P. (Тя)
1 2
24 июл. 2008 г., 15:29

Приказка за един живот 

  Проза » Другие
1065 0 4
2 мин за четене

Сълзата бавно стича се по моите очи,

мрак нахлува във душата и не спира да боли.

Кинжал пробожда ме в сърцето,

а то не спира да кърви.

Искам пак да бъда аз детето,

за което няма болка и сълзи.

Но любовта е тази,

която ме кара да се чувствам аз така,

но тя е също и онази,

която не навява само болка и тъга.

Тя може към живота да те върне,

но също може да го спре,

и ако той не ме прегърне,

ще падне в мрак обвито моето сърце.

Може ли животът така да наранява,

че толкова да ни боли,

и сълзата никога да не престава

да се стича по моите очи.

Но да не бъдем толкова песимистични,

моето момче остава винаги едно.

Надявам се той да се оправи

и това да бъде за добро.

 


T. D. P.

© Тя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви!
  • "Може ли животът така да наранява,
    че толкова да ни боли..." - отговора:МОЖЕ!Но живота има и хубава страна или поне така се надявам, дано я откриеш
  • Честно да си призная, има идея, но няма добро изпълнение! Дано не се засегнеш, но ще видиш че можеш много по-добре!
    Поздрав!
  • харесва ми! поздравления!!
Предложения
: ??:??