T.D.P. (Тя)
1 2
Jul 24, 2008, 3:29 PM

Приказка за един живот 

  Prose » Others
1088 0 4
2 мин reading

Сълзата бавно стича се по моите очи,

мрак нахлува във душата и не спира да боли.

Кинжал пробожда ме в сърцето,

а то не спира да кърви.

Искам пак да бъда аз детето,

за което няма болка и сълзи.

Но любовта е тази,

която ме кара да се чувствам аз така,

но тя е също и онази,

която не навява само болка и тъга.

Тя може към живота да те върне,

но също може да го спре,

и ако той не ме прегърне,

ще падне в мрак обвито моето сърце.

Може ли животът така да наранява,

че толкова да ни боли,

и сълзата никога да не престава

да се стича по моите очи.

Но да не бъдем толкова песимистични,

моето момче остава винаги едно.

Надявам се той да се оправи

и това да бъде за добро.

 


T. D. P.

© Тя All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви!
  • "Може ли животът така да наранява,
    че толкова да ни боли..." - отговора:МОЖЕ!Но живота има и хубава страна или поне така се надявам, дано я откриеш
  • Честно да си призная, има идея, но няма добро изпълнение! Дано не се засегнеш, но ще видиш че можеш много по-добре!
    Поздрав!
  • харесва ми! поздравления!!
Random works
: ??:??