Приказка за един живот
Сълзата бавно стича се по моите очи,
мрак нахлува във душата и не спира да боли.
Кинжал пробожда ме в сърцето,
а то не спира да кърви.
Искам пак да бъда аз детето,
за което няма болка и сълзи.
Но любовта е тази,
която ме кара да се чувствам аз така,
но тя е също и онази,
която не навява само болка и тъга.
Тя може към живота да те върне,
но също може да го спре,
и ако той не ме прегърне,
ще падне в мрак обвито моето сърце.
Може ли животът така да наранява,
че толкова да ни боли,
и сълзата никога да не престава
да се стича по моите очи.
Но да не бъдем толкова песимистични,
моето момче остава винаги едно.
Надявам се той да се оправи
и това да бъде за добро.
T. D. P.
© Тя All rights reserved.
