Имало едно време в едно малко градче един старец. Той имал хубаво и добро семейство. Двама сина. По-големият го дарил с внуче - Павелчо. Минало време, детето пораснало и тръгнало в първи клас. Дядото бил много щастлив, но и леко притеснен. Павелчо пристига от първия учебен ден, а дядото го поглежда и пита:
- Павеле, дядо, как мина първият учебен ден?
Павелчо му отговаря:
- Дядо, беше много готино! В училище е много забавно! Всички викат, крещят, смеят се, псуват!
Моите съученици си обещаха утре да счупят вратата на класната, за да може да влизаме и излизаме свободно по коридорите. Така ще може да се запознаваме по-лесно помежду си и ще си хванем по-бързо гаджета!
Дядото го погледна леко загрижено и някак смутено. Той се страхуваше от нещо подобно.
- Павелчо, какво е това, което носиш? - рече дядото.
- Това... това е моят буквар! Як е, нали? - отговори детето.
- Ами не знам колко е устойчив на удари - каза дядо Игнат. - Я дай да го разгледам. Хм... много рисунки бе, дядовото, почти не в ...