Приказка за любовта...
Искаш ли да ти разкажа приказка една,
искаш ли да ти докажа, че любовта е една лъжа...
В тази приказка героите са двама, тя почва от срещата...
В нея се разказва как се смеят, как един живот споделят, как мечтите им се сливат за едно общо бъдеще с любов...
Красива е тази приказка, нали, една от най-красивите, но “УВИ”, все някой ще поиска да ги раздели...
Така се случва във всяка приказка и вместо демон или звяр, в живота им влиза и друга жена...
Той забрави за мечтите им красиви, забрави за клетвите дори, а нея той остави в стени, издигнати с лъжи...
- Казваше и всяка вечер “мила, ти заспивай, аз отивам да работя, ще се върна сутринта”...
И вечер той на работа отиваше, но там го чакаше другата жена, забрави той за момичето щастливо, което за него живя и все за него копня...
Остави я сама, да го чака в нощта...
Но тази приказка коварна не свършва така, защото другата като змия пръсна отрова в сърцето на нашата звезда, разказа и за нейното момче, че тя го отнела от нейните ръце...
Горката тя не издържа, на болката от измами и лъжи и сърцето и той смрази...
Сълзите взеха да се стичат по-бързо от дъжда и тяхната красива къща стана свидетел на цялата тъга...
А той забрави да си дойде, оплетен в мрежите на другата жена, а когато се прибра, завари я на пода,
студена и сама...
На стените с кръв написала, че го обвинява за смъртта, проклинайки любовта...
Той дълго я прегръща и целува, плачейки за любовта, че той превърна я в лъжа...
Забрави той за другата жена, намрази я като жена, защото тя уби най-красивата му мечта...
Но късно се усети, късно той разбра, че любовта умря по-негова вина...
Така завършва тази приказка, “за любовта” , сега вярваш ли, кажи???
Вярваш ли в любовта, аз не вярвам в лъжа, не вярвай и ти, от нея може само да те заболи...
© Жулиета Стоянова Все права защищены