Не-принцът си мислеше, че е невъзможно да съжаляваш за нещо, което не съществува и винаги се смееше на другите по този повод. Смееше се на другите, които страдаха и изливаха чувствата си върху хартия, докато един ден тяхната съдба не го застигна. Принцесата, за разлика от него, беше аристократка и никога не би погледнала някой селяк. Редовно посещаваше най-реномираните заведения и озаряваше малцина избраници с присъствието на величавата си особа. Както на всеки друг, в чийто вени тече благородническа кръв обаче, житейският път на принцесата беше предначертан от родителите ù. За техен най-голям ужас, тя реши да пренебрегне частните школа и се озова в езикова гимназия - място, пълно с утайките на обществото. Още по-ужасен за споменаване беше фактът, че някои от новите ù съученици дори си позволяваха да идват с автобуси, да не говорим, че мнозинството от тях си бяха въобразили, че биха могли да се сприятелят със знатната дама . Един от тези нещастници се оказа и не-принцът. Младежът бе уд ...