11 авг. 2007 г., 16:29
2 мин за четене
Имало едно време една принцеса. Тя живеела в една висока кула и никой не можел да стигне до нея. Принцесата се страхувала да скочи, защото кулата била прекалено висока. Тя била заключена там от един лош магьосник, който се опитвал да спечели любовта й. След като омагьосвал принцесата с различни заклинания, но нито едно не помогнало тя да се влюби в него, той я затворил и я наказал единственото нещо, което вижда, да са звездите. Девойката тъжала, сърцето и било празно..
Един ден тя погледнала към една звезда и за миг й се сторило, че там вижда някого, но колкото и да гледала след това - нямало никой. Тя чакала с нетърпение нощта и звездите да изгреят отново, за да излезе на терасата и да гледа пак към същата звезда... и ето, тя стояла там и от звездата я гледал този път не никой, а един мечок! Той имал най-добрите и тъжни очи на света. Нещо трепнало в сърцето на принцесата, тя махнала с ръка, видяла че мечока и се усмихва и отвърнала с усмивка:
- Искаш ли да бъдем приятели, мечо? - го п ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация