Имало едно време една принцеса. Тя живеела в една висока кула и никой не можел да стигне до нея. Принцесата се страхувала да скочи, защото кулата била прекалено висока. Тя била заключена там от един лош магьосник, който се опитвал да спечели любовта й. След като омагьосвал принцесата с различни заклинания, но нито едно не помогнало тя да се влюби в него, той я затворил и я наказал единственото нещо, което вижда, да са звездите. Девойката тъжала, сърцето и било празно..
Един ден тя погледнала към една звезда и за миг й се сторило, че там вижда някого, но колкото и да гледала след това - нямало никой. Тя чакала с нетърпение нощта и звездите да изгреят отново, за да излезе на терасата и да гледа пак към същата звезда... и ето, тя стояла там и от звездата я гледал този път не никой, а един мечок! Той имал най-добрите и тъжни очи на света. Нещо трепнало в сърцето на принцесата, тя махнала с ръка, видяла че мечока и се усмихва и отвърнала с усмивка:
- Искаш ли да бъдем приятели, мечо? - го попитала тя. Мечокът се замислил и отговорил:
- Да.
Навън вече ставало светло и звездите се скрили. За първи път принцесата заспала щастлива - тя имала приятел и вече не била сама. Денят минавал бавно, а когато идвала нощта мечокът винаги чакал принцесата и тя винаги чакала него. Гледали се, говорили си за най-различни неща, но били токова далече един от друг... Когато настъпвал денят тя усещала болка, защото знаела, че го обича с цялото си сърце и душа, за първи път тя обичала някой толкова много и толкова истински... Една нощ принцесата казала:
- Мечо, ако скоча ще ме хванеш ли?
И той й отговорил:
- Да,никога не бих те оставил да се нараниш, защото моят живот е и твой... Но как можело човек и мечок да бъдат заедно?! За принцесата това нямало значение, тя искала да бъде част от него и един ден се решила. Тя викнала магьосника и го помолила да я превърне в мечка - само така щяла да стане негова завинаги. Той веднага се съгласил изрекъл вълшебните думи и тя на мига станала бяло красиво мече. Нощта настъпила, а мечокът слязъл от звездата и застанал под кулата да чака своята любима. Принцесата-мече затворила очи и скочила, а когато ги отворила, тя вече усещала топлата кожа на нейния мечок. Той толкова здраво я стискал и тя разбрала какво е истинската любов. Мечокът я качил на гърба си и двамата се скрили в нощта.
Хората разказват, че понякога виждат мечок с меченце на гърба, но никой не знае какво се е случило с тях...
© Изабела Петрова Все права защищены