Приказка за Силиконовата Принцеса
Много искаше с някой да си говори, но знаеше, че не може. Беше хванал от този лабораторен вирус и му лепнаха едногодишна карантина, която можеше и да продължи доживотно, защото гадината се модифицираше на два месеца.
Щом не можеше да си говори, то поне да си пише с умни хора. Първо опита във Фейсбук, но наистина там беше лице в книга. Двусрични коментари, поздрави от типа „Добро утро”, „Добър ден”,”Лека нощ” и много снимки, на ухилени семейства, всякакви ястия и копирани от търсачката фотоси. После реши да пише в сайт за запознанства, но там пък откри, че е порно сайт. Насочи се към нашумял сайт за изкуства. Регистрира се и цяла седмица чете без да коментира или публикува нещо. Уви тук изпадна в някакво объркване за света. Започна с поезия и се ужаси. Там имаше стихове с невероятни метафори и сравнения. Бяха на места спазени някакви рими, на места ги нямаше. В общи линии беше едно, обич изречена по начин близък до шизофренни брътвежи с измисляне на нови думи и комбинации, които звучаха страшно. Не знаеше, защо пишещите не ползват нормални фрази и сравнения, но явно така бе прието. Прехвърли се на прозата. Там пък си беше „проза” във всеки смисъл на думата. Пишеше се за семейни трагедии с привкус на кисело зеле, убийства от любов, за любов и върху любов. Самотни фантазии на старци за момичета, секс и всичко сякаш писано от един и същи човек.
Но най-много се учуди на кастите в сайта, като в Индия. Всичко беше прилежно подредено. Имаше висша каста на творците, някакъв вид гаулайтери, които пишеха коментари помежду си или даваха полезни съвети на по-долните касти, като оставаше усещането, че са световно известни писатели. Имаше каста на постоянно пишещите, които се надяваха да ги поставят едно стъпало нагоре на олимпийския връх. Каста на онеправданите и каста на осъдените. Тях ги осъждаха на смърт, като плъха в „Малкия принц”, изтриваха ги и после те се появяваха с нова самоличност.
Имаше и странни задкулисни интриги, като във френския двор по времето на Краля Слънце.
Но палмичката беше, че всичко това се движеше от непреодолимото желание за знаци награждаващи писателите. Те бяха златото за всеки. Колкото повече, толкова повече.
Накрая се реши и той да публикува. Но да публикува така, че всички да го приемат, като свой и да го обсипят със заветните звездички.
Отвори компютъра и написа:
Приказка за Силиконовата Принцеса
Отдавна, много отдавна в едно далечно кралство, имало прекрасна принцеса. Тя била толкова красива, че всеки се прехласвал по нея.
Един ден разхождайки се в покрайнините на своето владение, видяла между дърветата, как принцът от съседното царство се къпе в реката. Помнеше го, като юноша на един от баловете. Беше елегантно момче с големи и тъжни очи. Не се загледа много в него, защото бе сред свита от ухажори.
Сега остана прехласната. Във водите стоеше нещо, за което мечтаеше всяка жена. Сред пръските вода беше загорялото с бронзов тен тяло на нещо… С подчертани плочки по корема, огромни бицепси и гръдни мускули, като гърди на жена атлетка. Вратът му се сливаше с рамената в една пирамида, по която се стичаха блестящи капки.
Дори и не разбра, как бе изскочила от прикритието си сред дърветата.
Той вдигна глава и я погледна с празните си очи. После се обърна и стегнатото му щръкнало дупе се задвижи в ритъм и го отведе на другия бряг. Дори не пророни дума.
Но тя беше вече лудо влюбена. На бяг се върна в двореца и повика Великия Магьосник, да и каже, как от онова момченце се е получила тази прелест и как да го заплени, за да се влюби и той в нея.
Магьосникът надълго и широко и обясни, че това е алхимична магия и при нея се променя изцяло човека.
Дори и не го изслуша до края. Със заповеден тон му каза, че иска да направи с нея същото, за да има любовта му.
Вълшебникът настойчиво я предупреди да не го прави, защото сега е прекрасно момиче, но нямаше ефект. Затова застана над магическия казан и започна да реди заклинания и да хвърля всякакви неща в него.
След няколко часа лумна зелен пламък от огнището и отварата беше готова.
Подаде на принцесата сребърния рог и отново я предупреди да си помисли.
Тя грабна димящия бокал и жадно изпи всичко.
Изведнъж усети, че гърдите и растат неимоверно.Същото ставаше и с фините и устни. Щръкна ѝ дупето, много, много назад. Пораснаха ѝ мигли, с които трудно задържаше клепките си отворени. Всичко бе съпроводено от ужасна болка.
Принцесата се обърна към Магьосника.
- Това ли бе всичко? Вече съм неговата мечта, нали?
Видя ужасените очи на стареца и побягна към реката.
Там отново стоеше принцът Минотавър. Той я погледна и като в забавен каданс се затича във водата към нея.
Вече гореше пламъка на любовта между двамата. Тя с мъка обхвана огромното му мускулесто тяло и пльосна в устата му набъбналите си, като на птицечовка устни. Беше далеч, далеч от него защото гърдите ѝ ги разделяха. Но любовта ги събираше.
Бог гледаше с умиление и учудване тези създания. Накрая реши да им помогне и превърна принца в бик, а прекрасната принцеса в крава с провиснали джуки и виме.
Край на приказката.
Сега се надяваше, че ще има, с кого да си пише, но изведнъж го обзе някакво странно чувство и излезе на двора. Погледна към небето и започна да си говори с Него. Знаеше, че Той не дава фалшиви звездички и разбира всяка негова дума.
Край на разказа.
© Гедеон Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Много актуално,хареса ми. Финалът е страхотен!
-
Тури ми ги, Плам
Място да искаш. При мен се разтяга гръдният кош, което е характерно за жабите. -
Жаб_бе , направо си представям - всеки , който мине ти лепва по едно сърце ... и на мене ми се прииска да ти лепна две, ама се сепнах - къде да ги тура ??? Вече ти ги бяха налепили на най удобните места - на гърдите като ... (ордени), и отзад като ... възглавничка за сядане ... почти както в приказката ... ама съвсем както в приказката 😳 ... Заделил съм ти две жабешки сърчица, до поискване ... ( те ги те 🧡🧡) .. в този сайт си се разхождай както си искаш 😍
-
Хер Зигфрид Философски, нисък поклон от Дон Жуабо Бляскавия. Каня ви на силиконов бал с маски.
Гери 😂 браво на теб. Ми то много Жабоци в тоя сайт. Направо на блато прилича, нормално е да ме объркаш. И недей да четеш друго, щото ша си прибереш сърцата и звездичките. -
Дон Жуабо (от Жабок) 🤣🤣 не се сдържах 🤣 пък и как нема да ти лепна и сърце па и цели две сърца и десет звездички.❤️❤️⭐️🌟⭐️🌟⭐️🌟⭐️🌟⭐️🌟 да станеш Дон Жуабо Бляскавият.
-
Худини, Худини :р
-
Ми, Ко да правя истински Робин Худ съм
Съкратено на Робин Художественият, или по литературно му, Сайтовият Сърцестреляч.
П.п. Може и дон Жуан плоскостъпният ямбов поет.
За Худини не съм дорасъл, не мога да извадя заЯк от стихотворение. -
Много любвеотдайно от твоя страна, сърцестрелячо
-
Е, кво да правя сега, Щураче. Изстрелях си всички сърца, за да покажа Любовта в сайта. Затуй получаваш една
-
Силикон, силикон, всяка мишка става слон
По-лош вариант на силикона е - невидим силикон, силиконова душица, неговото действие си го описал в увода. Пълно е със силиконки и силикондьовци. Хубав разказ, смислен. -
Нямам думи, Гери. 🙄 Ти ме изстреля в небесата над Олимп. 😄 Дано не съм в 1%. 😁
Само че недей, щото в разказа аз съм от "осъдените"
В сайта разбира се не съм, тук такива неща, като касти няма. Ние всички се обичаме. ❤️🧡💛💜🤍♥️💝💘💖💗💓💞💕, 🖤🤎💔❣️ -
А бе викам си, кой са излъга да лепне сърце и звездички, пък то моя приятел, Зиги. 🤔🤗🥂🐸😄😁
Не че на другите не съм любимец, ама в сайта не са пуснали още по две сърца едно до друго. Иначе щяха да ме заринат с двойни сърца -
Така е, така е! Много хубав финал!! 😊 Съжалявм, ама приказката на героя ти ме ухили, описанията ти са страшни! 🤣🤣 страшно добри, имам предвид де 😍🤣
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
