9 февр. 2020 г., 20:24

Приказка за скорпиона

1.3K 1 10

 

 

 

Имало едно време един скорпион. Неговите събратя го избягвали, защото той не жилел и не нападал като тях. Бил толкова безобиден, че предизвиквал само насмешка и презрение.

Изминало време и скорпионът се сприятелил с едно малко лъвче. Двамата често си играели или мързеливо излежавали под някоя палма. Така дните им отминавали спокойно и безгрижно.

Един ден лъвицата видяла как двете животинки си общуват. Тя не предполагала, че само си играят.  Нахвърлила се върху скорпиона и го стъпкала, за да защити малкото си.

-          Но мамо, той беше моят най-добър приятел. – извикало тъжно лъвчето.

-          Запомни, дете! Няма добри скорпиони. – изръмжала сърдито майка му.

 


 

Извод:  Хубаво е да си добър, докато един ден те стъпчат.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей, Пешо! До колкото знам скорпионът е бил млад пенсионер.
    Здравей, Марианка! Мисля, че знам /примерно/ повечето какво си мислим като видим мургав и мръсен ром. Трудно е да се избяга от етикетите и клишетата, но когато ни се случат на нас тогава сещаме, че не са справедливи. Благодаря ти.) Приятна вечер!
  • Скорпионът женски ли е бил? 😊
  • Съгласна съм с теб, Станислава. Затова го написах, защото понякога доброто остава неразбрано, стъпкано и не се цени. Хората станаха много агресивни, първични и реагират като хищници.
  • Нали знаеш как някои имена са се родили от предубеждения? Понеже имах съученичка Гроздана в средното, и се интересувах: например кръщавали са Гроздана и Гроздан - да му/ѝ е грозно името, за да не я/го урочасват! А на бебе - зплювали са го с пу-пу да те на...кокошките, пак против уроки. Страхът идва от неизвестното и поражда предубеждения!
  • Здравей, Станислава! Правилно. Не трябва да бъдем предубедени и да раздаваме правосъдие. Външният вид може и да лъже. Благодаря ти!

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...