9.02.2020 г., 20:24

Приказка за скорпиона

1.3K 1 10

 

 

 

Имало едно време един скорпион. Неговите събратя го избягвали, защото той не жилел и не нападал като тях. Бил толкова безобиден, че предизвиквал само насмешка и презрение.

Изминало време и скорпионът се сприятелил с едно малко лъвче. Двамата често си играели или мързеливо излежавали под някоя палма. Така дните им отминавали спокойно и безгрижно.

Един ден лъвицата видяла как двете животинки си общуват. Тя не предполагала, че само си играят.  Нахвърлила се върху скорпиона и го стъпкала, за да защити малкото си.

-          Но мамо, той беше моят най-добър приятел. – извикало тъжно лъвчето.

-          Запомни, дете! Няма добри скорпиони. – изръмжала сърдито майка му.

 


 

Извод:  Хубаво е да си добър, докато един ден те стъпчат.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей, Пешо! До колкото знам скорпионът е бил млад пенсионер.
    Здравей, Марианка! Мисля, че знам /примерно/ повечето какво си мислим като видим мургав и мръсен ром. Трудно е да се избяга от етикетите и клишетата, но когато ни се случат на нас тогава сещаме, че не са справедливи. Благодаря ти.) Приятна вечер!
  • Скорпионът женски ли е бил? 😊
  • Съгласна съм с теб, Станислава. Затова го написах, защото понякога доброто остава неразбрано, стъпкано и не се цени. Хората станаха много агресивни, първични и реагират като хищници.
  • Нали знаеш как някои имена са се родили от предубеждения? Понеже имах съученичка Гроздана в средното, и се интересувах: например кръщавали са Гроздана и Гроздан - да му/ѝ е грозно името, за да не я/го урочасват! А на бебе - зплювали са го с пу-пу да те на...кокошките, пак против уроки. Страхът идва от неизвестното и поражда предубеждения!
  • Здравей, Станислава! Правилно. Не трябва да бъдем предубедени и да раздаваме правосъдие. Външният вид може и да лъже. Благодаря ти!

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...