Приказка за въртележката ( за конкурса )
— Спрете въртележката! Искам да сляза!
— Като искаш, скачай!
— Що не скочите вие?
— Щото не искаме. Що не скочиш ти?
— Страх ме е!
— Е, нали искаш да слезеш?
— Да, ама така ще боли!
— Или си с нас, или боли, това е!
— Ами...., май и аз вече не искам да слизам!
— Ама, май и ние не те искаме вече! И... к'о пра'им ся?
— Ами, реших да остана с вас...
— Не, реши да се предадеш на страха си!
— Е, вас не ви ли е страх?
—Мамка му, бяхме забравили! Няма кой да спре въртележката! Всички сме на нея! И са, к'о ше пра'им?
— Ами, страх, не страх, продължаваме да се въртим!
— Страхливци, аз скачам, не може така до безкрай!
— О, напротив! Я, колко си ни е хубаво така, да си се въртим, ли въртим!
— Прави сте! Извън въртележката, знае ли човек, колко по-страшни... неща има...?!
—Много отдавна се въртим. Никой не помни от кога, как и защо. Просто се въртим и това е! Нямаме избор...
—Но ние сме направили своя избор!
—Така ли? И какъв е той?
—Да бъдем Ние...
И така си се върти въртележката... и ръждясва и до ден днешен. Може и да спре да се върти някой ден и тогава, какво?!
—Дай да не го мислим! Нали сме заедно?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Борисова Все права защищены
