Dec 20, 2016, 4:41 PM  

Приказка за въртележката ( за конкурса ) 

  Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1886 3 5
1 мин reading

— Спрете въртележката! Искам да сляза!

— Като искаш, скачай!

— Що не скочите вие?

— Щото не искаме. Що не скочиш ти?

— Страх ме е!

— Е, нали искаш да слезеш?

— Да, ама така ще боли!

— Или си с нас, или боли, това е!

— Ами...., май и аз вече не искам да слизам!

— Ама, май и ние не те искаме вече! И... к'о пра'им ся?  

— Ами, реших да остана с вас...

— Не, реши да се предадеш на страха си!

— Е, вас не ви ли е страх?

—Мамка му, бяхме забравили! Няма кой да спре въртележката! Всички сме на нея! И са, к'о ше пра'им?

— Ами, страх, не страх, продължаваме да се въртим!

— Страхливци, аз скачам, не може така до безкрай!

— О, напротив! Я, колко си ни е хубаво така, да си се въртим, ли въртим!

— Прави сте! Извън въртележката, знае ли човек, колко по-страшни... неща има...?!

—Много отдавна се въртим. Никой не помни от кога, как и защо. Просто се въртим и това е! Нямаме избор...

—Но ние сме направили своя избор!

—Така ли? И какъв е той?

—Да бъдем Ние...

   И така си се върти въртележката... и ръждясва и до ден днешен. Може и да спре да се върти някой ден и тогава, какво?!
—Дай да не го мислим! Нали сме заедно?

© Петя Борисова All rights reserved.

 

 

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря! Радвам се, че написаното ти е въздействало. То само сочи и загатва нещо някъде дълбоко във всеки...
  • :O Уникална си, много е хубаво, това е много яко, Петя, въодошевен съм от това, има много истини зад думите, браво....
  • Въртележката на живота...
  • Благодаря! Някакъв спонтанен промисъл беше! Простичка частица истина, измежду задушаващия низ от заблуди ...
  • Става за конкурса "Диалог и само диалог", който тече до 24 часа на днешния ден. Просто побързай да сложиш в скоби до заглавието, че е за конкурса. Хареса ми! Много има зад този текст... Та нашият живот сега не е ли такава въртележка?
Random works
: ??:??