24 сент. 2015 г., 17:59

Приказки по спомен

725 0 1
2 мин за четене

Разкажи ми за живота, какъв е бил в 1936? Бил ли е така цветен, така изрусен от слънчеви лъчи и безамонячна боя?
Разкажи ми за теб като дете. Бил ли си от онези диви хлапаци, Том Сойер и Хъкълбери Фин? Разкажи ми за онова магаре, с което си ходил на работа, когато си бил на тринайсет. Разкажи ми за софийските улици от детството си; без асфалт, без паваж. Разкажи ми за каруците и сеното, девойките с менци и венци от цветя. Разкажи ми за бомбандировките, за страха, за бомбоубежището, сега старо и изоставено, ала някога спасило живота ти. Разкажи ми за първата си цигара. Димът изпълни ли със смисъл живота ти или това беше баба?
Разкажи ми за нея и красивите й очи. Как си я погледнал и как... наистина си я видял. В леката й лятна рокля, с онази нейна усмивка. Разкажи ми как си се влюбил в нея; любов през шийсетте. Разкажи ми за летата с нея на Панчарево; за бягствата ви със стария Москвич; за вечерите ви в плевнята. Разкажи ми за старата къща на нашата улица; за черешовите дървета; за виното и ракията. Разкажи ми за любовта такава, каквато е била едно време; за писмата ви; за въздишките; за смеха и сълзите. Разкажи ми за старата печка, на която сте топлили премръзналите си пръсти. Разкажи ми за страховете и мечтите ви; за морето.
Разкажи ми за мама като дете; за ролковите ù кънки и дългата ù коса; за счупения ù нос и раздраните колене. Разкажи ми как си будувал вечер, докато тя не заспи; за трудностите и красотата на това да си баща. Разкажи ми за хамака в задния двор на село и за светулките.
Разкажи ми за мен. Припомни ми как се изгубих в парка, когато бях на три; как ме слагаше в скута си и ми разказваше приказки. Разкажи ми за препечените филийски в събота сутрин; за пеперудите, които те помолих да хванеш. Припомни ми поляната, по която тичахме, хванати за ръце. Разкажи ми за попарата и евтиния шоколад; за вечерите, в които ти пушеше, а аз те гледах и исках да съм като теб.
Всичко ми кажи. Аз ще ти кажа едно - обичам те и вече ми липсваш. Казвай ми здрасти и си мисли за мен понякога. Не спирай да ми разказваш, винаги ще слушам.


на Дядо. мъжът-идеал, мъжът-мечта, мъжът-пример; бетонната фигура в живота ми.
©2014 (и до края на света)



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мия Марс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ето бе Вале, доведе ме и го харесах, и то много
    Браво Мия...браво и на дядо ти, че те е вдъхновил!

Выбор редактора

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...