Sep 24, 2015, 5:59 PM

Приказки по спомен

  Prose
724 0 1
2 min reading

Разкажи ми за живота, какъв е бил в 1936? Бил ли е така цветен, така изрусен от слънчеви лъчи и безамонячна боя?
Разкажи ми за теб като дете. Бил ли си от онези диви хлапаци, Том Сойер и Хъкълбери Фин? Разкажи ми за онова магаре, с което си ходил на работа, когато си бил на тринайсет. Разкажи ми за софийските улици от детството си; без асфалт, без паваж. Разкажи ми за каруците и сеното, девойките с менци и венци от цветя. Разкажи ми за бомбандировките, за страха, за бомбоубежището, сега старо и изоставено, ала някога спасило живота ти. Разкажи ми за първата си цигара. Димът изпълни ли със смисъл живота ти или това беше баба?
Разкажи ми за нея и красивите й очи. Как си я погледнал и как... наистина си я видял. В леката й лятна рокля, с онази нейна усмивка. Разкажи ми как си се влюбил в нея; любов през шийсетте. Разкажи ми за летата с нея на Панчарево; за бягствата ви със стария Москвич; за вечерите ви в плевнята. Разкажи ми за старата къща на нашата улица; за черешовите дървета; за виното и ракията. Разкажи ми за любовта такава, каквато е била едно време; за писмата ви; за въздишките; за смеха и сълзите. Разкажи ми за старата печка, на която сте топлили премръзналите си пръсти. Разкажи ми за страховете и мечтите ви; за морето.
Разкажи ми за мама като дете; за ролковите ù кънки и дългата ù коса; за счупения ù нос и раздраните колене. Разкажи ми как си будувал вечер, докато тя не заспи; за трудностите и красотата на това да си баща. Разкажи ми за хамака в задния двор на село и за светулките.
Разкажи ми за мен. Припомни ми как се изгубих в парка, когато бях на три; как ме слагаше в скута си и ми разказваше приказки. Разкажи ми за препечените филийски в събота сутрин; за пеперудите, които те помолих да хванеш. Припомни ми поляната, по която тичахме, хванати за ръце. Разкажи ми за попарата и евтиния шоколад; за вечерите, в които ти пушеше, а аз те гледах и исках да съм като теб.
Всичко ми кажи. Аз ще ти кажа едно - обичам те и вече ми липсваш. Казвай ми здрасти и си мисли за мен понякога. Не спирай да ми разказваш, винаги ще слушам.


на Дядо. мъжът-идеал, мъжът-мечта, мъжът-пример; бетонната фигура в живота ми.
©2014 (и до края на света)



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мия Марс All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ето бе Вале, доведе ме и го харесах, и то много
    Браво Мия...браво и на дядо ти, че те е вдъхновил!

Editor's choice

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...