Разкажи ми за живота, какъв е бил в 1936? Бил ли е така цветен, така изрусен от слънчеви лъчи и безамонячна боя?
Разкажи ми за теб като дете. Бил ли си от онези диви хлапаци, Том Сойер и Хъкълбери Фин? Разкажи ми за онова магаре, с което си ходил на работа, когато си бил на тринайсет. Разкажи ми за софийските улици от детството си; без асфалт, без паваж. Разкажи ми за каруците и сеното, девойките с менци и венци от цветя. Разкажи ми за бомбандировките, за страха, за бомбоубежището, сега старо и изоставено, ала някога спасило живота ти. Разкажи ми за първата си цигара. Димът изпълни ли със смисъл живота ти или това беше баба?
Разкажи ми за нея и красивите й очи. Как си я погледнал и как... наистина си я видял. В леката й лятна рокля, с онази нейна усмивка. Разкажи ми как си се влюбил в нея; любов през шийсетте. Разкажи ми за летата с нея на Панчарево; за бягствата ви със стария Москвич; за вечерите ви в плевнята. Разкажи ми за старата къща на нашата улица; за черешовите дървета; за виното и ракията. Разкажи ми за любовта такава, каквато е била едно време; за писмата ви; за въздишките; за смеха и сълзите. Разкажи ми за старата печка, на която сте топлили премръзналите си пръсти. Разкажи ми за страховете и мечтите ви; за морето.
Разкажи ми за мама като дете; за ролковите ù кънки и дългата ù коса; за счупения ù нос и раздраните колене. Разкажи ми как си будувал вечер, докато тя не заспи; за трудностите и красотата на това да си баща. Разкажи ми за хамака в задния двор на село и за светулките.
Разкажи ми за мен. Припомни ми как се изгубих в парка, когато бях на три; как ме слагаше в скута си и ми разказваше приказки. Разкажи ми за препечените филийски в събота сутрин; за пеперудите, които те помолих да хванеш. Припомни ми поляната, по която тичахме, хванати за ръце. Разкажи ми за попарата и евтиния шоколад; за вечерите, в които ти пушеше, а аз те гледах и исках да съм като теб.
Всичко ми кажи. Аз ще ти кажа едно - обичам те и вече ми липсваш. Казвай ми здрасти и си мисли за мен понякога. Не спирай да ми разказваш, винаги ще слушам.
© Мия Марс All rights reserved.
Браво Мия...браво и на дядо ти, че те е вдъхновил!