ПРИМИРЕНИЕ

     Не можеше да я разбере. След всичко, което се случи между тях, тя не желаеше да се срещат. Въпреки че не бяха се карали и винаги им е било хубаво, когато са заедно, въпреки изживените мигове на голямото щастие в любовта.
     - Това не може да продължава така, колкото и да ми се иска. Трябва да уредя живота си. Искам да укрепя семейството си – му каза последния път.
     - И как ще го направиш, като стигнахме до тук?
     - Ти ми помогна. В отношенията си с тебе осъзнах много от грешките, които съм допускала в отношенията с мъжа ми. Ще опитам да  променя нещата.
     - А с мене, какво ще стане?
     - Ти си силен, ще се справиш. Уверена съм в това. Искам да имам нормално семейство. Ти ми отвори очите за много неща. Благодарение на това ми се струва, че сега знам какво трябва да направя. Може би с малко повече старание ще постигна и с мъжа си това, което постигнах с тебе.
     - Извинявай, но това е невъзможно. Не можеш с двама различни мъже по един и същи начин, да постигнеш един и същи резултат.
     - Чувствам се длъжна да опитам, пък каквото излезе. Ще си останем с тебе едни добри приятели.
     - След всичко, което е имало помежду ни!? Как си го представяш? За какво ще си говорим? За времето? За филмите по телевизията? За семействата си? Какво ще мотивира приятелството ни, след като сме били всичко един за друг?
     - Все пак е по-добре да си останем приятели, отколкото да се превърнем във врагове или да се разминаваме като напълно непознати – отвръща тя.
     До болка познати изрази. Те го ужасяват.
     - Зад подобни думи не стои нищо друго, освен липса на любов. Това може да стане само тогава, когато престанат и двамата да се обичат. Докато любовта гори в сърцето на единия, той никога няма  да приеме само приятелство.
     - Може би си прав. Но човек не бива да иска да го обичат повече отколкото могат.
     - Разбира се, че не може. Давещият се трябва да си помогне сам, разбирам.
     - Любовта не е най-важното нещо в живота.
     - Не си права. Тя е най-важното. Единствено важното, по което копнее човешкото сърце, докато е живо.
     - А как да уважавам себе си и тебе, когато причиняваме болка на най-близките си хора?
     - А как ще уважаваш себе си, като живееш с човека,  когото обичаш по-малко от другия или ако изобщо вече не го обичаш? Не бива да проявяваме милосърдие с чувствата си. Не бива, ако искаме да сме щастливи. Щастието и дългът не вървят ръка за ръка. Любовта е дар от бога и не бива да се жертва заради дълга.
      - Ако сгреша, сама ще съм си виновна и ще изпия горчивата чаша на грешката си.
      - Там е работата, че не сама, а ще я пия и аз. Любовта е крехка и наранима. Три дни, изживени в щастие и любов, струват повече от един дълъг живот без любов. И аз искам да не се упреквам един ден, че не съм направил всичко възможно, за да спася любовта си.
     - Така, както аз ще направя всичко, за да запазя семейството си.
     -  И аз не искам да разбиваме семействата си. Надявам се само да пооткрадваме по някой щастлив час заедно. С какво можеш да промениш един дългогодишен брак? Очакваш да се влюбиш повторно в мъжа си ли?
     - В живота има  и други важни неща – работа, деца, творчество, приятелство.
     - Любовта е ключът към успеха на всичките тези други неща, не разбираш ли това?
     С такива думи се разделиха. Нямаше пресечна точка в мненията им относно най-важното в живота и любовта. Той не можеше да иска от нея да бъде това, което не е. И се принуди да се примири с тази мисъл.
     След много време разбра, че макар и трудно, може да се живее и без любов. Оставяше се на всекидневието, плъзгаше се по повърхността на събитията в живота си. Дните му минаваха в  тихото спокойствие на зрелостта, сиви и еднакви. Утешение му носеше мисълта, че бе дал всичко от себе си и се беше борил до последно за любовта си. Само в редки моменти носталгията по преживяното разбунтуваше духа му срещу примирението. Но какво можеше да направи – за любовта са нужни две сърца, както за огън са нужни две главни. Две сърца, които да бият с един еднакъв ритъм…