20 мар. 2010 г., 21:23

Принцесата и синьото точе

1.4K 0 0
1 мин за четене

                                             Принцесата и синьото топче

 

 

 

 

 

            Живяла някога една безумно красива принцеса на име Лира. Дворецът на баща ù бил голям и пълен със скрити съкровища и врати, които не били отваряни от много години. Лира знаела какво имало във всички стаи. На нейното вратле било окачено едно синьо топче и принцесата никога не сваляла своят накит. Никой не знаел на какво е способен този предмет.

            Един ден прислужницата на принцесата се разболяла и кралят извикал говедаря на нейно място. Царската дъщеря не била очарована, но не смеела да каже нещо. През нощта чиракът се промъкнал до стаята на господарката си и погледнал през ключалката.

            Лира стояла пред прозореца и синият накит на врата ù бил облян от лунна светлина. Говедарят бил заслепен и от очите му потекли сълзи. Отклонил поглед, за да избърше очи. Щом отново  погледнал, принцесата я нямало, а лъчът от лунна светлина още блестял. Младежът разбил вратата, затворил очи и застанал под лъча.

             Отворил ги и се намерил в гората. Пред него стояла принцесата и му рекла, че не може да остане.

           - Но аз сега дойдох!

            Принцесата му казала да се огледа. Той бил в стаята на принцесата. Лунният лъч бил изчезнал, а принцесата рекла:

- Искам да спя. Нямаш работа тук.

 

 

                                                               Хората виждат само това, което искат да видят.

 

 

                                                                         Тигрово око

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габриела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...