20.03.2010 г., 21:23

Принцесата и синьото точе

1.4K 0 0
1 мин за четене

                                             Принцесата и синьото топче

 

 

 

 

 

            Живяла някога една безумно красива принцеса на име Лира. Дворецът на баща ù бил голям и пълен със скрити съкровища и врати, които не били отваряни от много години. Лира знаела какво имало във всички стаи. На нейното вратле било окачено едно синьо топче и принцесата никога не сваляла своят накит. Никой не знаел на какво е способен този предмет.

            Един ден прислужницата на принцесата се разболяла и кралят извикал говедаря на нейно място. Царската дъщеря не била очарована, но не смеела да каже нещо. През нощта чиракът се промъкнал до стаята на господарката си и погледнал през ключалката.

            Лира стояла пред прозореца и синият накит на врата ù бил облян от лунна светлина. Говедарят бил заслепен и от очите му потекли сълзи. Отклонил поглед, за да избърше очи. Щом отново  погледнал, принцесата я нямало, а лъчът от лунна светлина още блестял. Младежът разбил вратата, затворил очи и застанал под лъча.

             Отворил ги и се намерил в гората. Пред него стояла принцесата и му рекла, че не може да остане.

           - Но аз сега дойдох!

            Принцесата му казала да се огледа. Той бил в стаята на принцесата. Лунният лъч бил изчезнал, а принцесата рекла:

- Искам да спя. Нямаш работа тук.

 

 

                                                               Хората виждат само това, което искат да видят.

 

 

                                                                         Тигрово око

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...