Припомни ми
Забравих! Припомни ми, какво е туй да си обичан. Ти помниш ли, кажи? Сърцето как пулсира в забързан ритъм, дланите потят се, погледът се замъглява, а душата не спира да крещи. Ти помниш ли, кажи? А подкосените крака от срещите?! Усмивката от допира лек?! Сълзата, в душата на раздяла?! Ти помниш ли, кажи? Имаше и още нещо сякаш, но уви, забравих, разбери ме ти. Отдавна обич не съм давала, не съм и получавала. И все пак кажи, това ли бе да си обичан или това бе ти да обичаш? Припомни ми, какво е туй да си обичан.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламена Христова Все права защищены
