Птича песен прозвуча рано сутринта. Слънцето все още не бе изгряло, но луната вече бе залязла и земята бе студена. Дърветата изглеждаха като застинали помисли на някой съмняващ се във всичко и отказващ да даде мир на душата си бог. Тези от тях, които бяха напъпили, напомняха на хора, които са обвили в камък телата си, решени на всяка цена да попречат на другите да се докоснат до сърцевината им. Чувствата им бяха като неразцъфналите цветове, но имаха една разлика - никога не биха се разтворили за другите, освен ако някой не разбие бронята им. Но такова действие би било пагубно за тях, тъй като освен твърдата обвивка, нищо не ги задържаше към стволовете им. Имаше и други дървета - такива, които все още имаха листа по себе си от миналата година, сякаш страхуващи се за самите себе си. Те живели сред зелените си събратя и били щастливи, но настъпила есента. Дърветата около тях смело захвърлили ярките листа и се подготвили да оцелеят, следвайки естествения цикъл на годината, но те не последвали примера им. Забравили за другите, тъй като вече били различни от тях, се втренчили в себе си и скоро очите им закърнели за света. Листата по тях изсъхвали и загнивали, но те така и не ги оставили. Не разбрали, че именно тези сухи листа потискат зеленината в тях, ги държаха с всички сили, държаха последните късчета живот по себе си, но времето им наближаваше. Сами бяха отказали да живеят и животът ги подмина, макар вече да съжаляваха за това. Сред дърветата обаче имаше и такива, които бяха разцъфнали. Техните красиви цветове сияеха насред мрака, осветявайки с ярка светлина застиналия пейзаж. Тези дървета продължаваха да живеят всяка година, издигайки се високо над недрагите си събратя, отправяйки взор към звездите, протягайки се все по-високо и по-високо, приближавайки се все повече до безбрежните синева. Дали тези дървета щяха някога да паднат? Вечността чакаше именно тях -  единствено те биха издържали на изпитанието ù. Насред дърветата имаше и по-ниски растения. Имаше огромни храсти, които се разрастваха все повече и повече от ден на ден. Отначало те били малки стръкчета зеленина, но бе изминало време и бяха пораснали малко по-високо от някои растения. Слънчевата светлина ги бе огряла и въздействието и им се бе понравило. Поискали още от нея и се разраснали още повече. Продължавали да се растат, докато не дошъл момент, в който по-ниските от тях растения едва можели да поглъщат от слънчевите лъчи. Някои от тези храсти спрели растежа си в името на другите, оставайки по-ниски, но приемайки всевъзможни форми, украсявайки тъмния пейзаж с въображението си. Останалите взели друго решение - светлината ги опиянила. Дотолкова, че решили на всяка цена да си набавят все повече и повече от нея. Продължили да се разрастват, задушавайки други растения, отнемайки животворният им еликсир. Някои се станали толкова големи, че покрили младите дървета, принуждавайки ги да разкъсат крехките им зелени клонки, за да продължат растежа си. Младите дървета, от своя страна, до едно се стремели да достигнат високите си събратя и дори не забелязвали пълзящите към тях храсти. Жилавите клони безпроблемно скършвали тънките стволове, докато накрая храстите не пожълтели в болезнена агония и не изсъхнали, наторявайки земята. По-ниски от храстите били цветята и тревите. Всяко цвете и всяко стръкче, виждайки високите растения, разбрали, че никога няма да успеят да ги достигнат на височина. Осъзнали този факт, решили да ги надминат в друго. Някои се оцветили в ярки краски и преобразили полята в море от цветове. Други дъхали опияняващи аромати и с това изпъквали сред пъстроцветните си събратя. Трети решили, че е много по-хубаво да помагат на другите вместо само да задоволяват сетивата им и си придали целебни свойства и вкус, приятен за движещите се същества. Тревичките, тъй като нямали нито пъстри цветове, нито дъхав аромат или целебни свойства, решили да ги надминат по многобройност и поникнали във всяка цепнатинка, свободна от чуждо присъствие. Всяко едно сред първите цветя, тъй като били във всевъзможни окраски, решило да бъде по - красиво от останалите. Започнали да се украсяват във все по - ярки и привлекателни за окото цветове. Така привлекли вниманието на хората, които обичали красивото, и били изкоренявани заради цветовете си. Вторите цветя държали в себе си много от аромата, който издишвали, но скоро хората разбрали тайната им и започнали да ги тъпчат, за да освободят мириса им. Третите привлекли множество животни и заради качествата си били изяждани. Тревичките били използвани като постеля и многобройността им и свойството им да никнат почти навсякъде ги направили удобни за разсад. След като съществата започнали да се възползват от растенията, техният брой намалял. Някои били разсаждани, само за да бъдат използвани по-късно, докато други опитвали да намерят закрила сред храсти и дървета. Много от останалите били употребени за това, което сами избрали.

 Тези, които избрали пътя си и вървели по него, посрещнали съдбата, която си отредили. Относно другите било действано според нечие удобство.