Запознаха се, когато тя се премести да живее там. Беше лятото. Той се беше върнал от морето. Работеше на кораб. Градът беше до пристанището. Тя не знаеше това, а само, че е близо до океана. Малко тихо градче. Не обичаше шумотевицата и движението на големия град. Една сутрин излезе да се разходи, да разгледа града. Не знаеше къде точно да иде. Пое по една празна улица. Края й не се виждаше. Вървя, вървя искаше да види къде води улицата. Но, когато се обърна къщата й не се виждаше. Повървя още малко и се озова до пристанището. Толкова красива гледка не беше виждала преди. Отиде при корабите. Мечтата й беше да се качи на някой от тях.
После се появи той. Слезе от кораба. Остави багажа си и тръгна да излиза. Тя стоеше там и го наблюдаваше. Следеше всяко негово движение, всяка негова крачка. Толкова беше красив. Мина покрай нея, свали си шапката и се усмихна. Тя махна с ръка и също се усмихна. На другия ден пак отиде на пристанището. Той разтоварваше рибата от кораба. Отново се видяха. Той ...