Падаха една по една. Бавно, сякаш демонстративно да ти покажат какво направи. Светеха първо ярко и изведнъж угасваха. Сега видя ли какво направи. Видя ли когато показа любовта си, как разруши това, което съградихме с теб. Тези месеци с теб бях едни от най-приятните, които съм имала. Толкова смях, толкова нощи прекарани в откровения за самите себе си. Всичко беше толкова красиво, а ти какво направи. Не ти ли беше приятно нашето приятелство, че го развали със чувствата си. Помниш ли онази вечер навън в двора. Първата ни вечер заедно, какво ти казах. АЗ помня все още много ясно. Казах ти, че единственото нещо, което с теб ще бъдем, това ще са приятели до гроб. Ала приятелите не се целуват така. Приятелите не изпитват такива неща, каквито ти. Обичам те, но не така, както ти искаш. В сърцето ми си, но не така, както аз във твойто. Ще те помня цял живот, но не по този начин, както ти ще запомниш мен. Ти значиш много за мен, но не толкова, както значи човека, който е истинската любов. Прости ми, че не ти отговарям на чувствата. Прости ми, че така реагирах в началото. Но ти ме познаваш, знаеш, че аз бягам ли, бягам, когато нещата се усложнят от чувствата. Не съжалявам само за постъпката си, съжалявам, че явно съм ти дала причина да ме обичаш. Явно съм била прекалено мила с най-близкия си приятел. Ала прости ми, моля те. НЕ исках. Просто ти показах колко скъп приятел си за мен всеки път, когато нежно съм те хващала за ръка.

    Спомняш ли си когато се боричкахме на дивана. Как се ударих в ръба и ми потече кръв от крака. Помниш ли колко се смяхме и как те погледнах в очите и ти казах "Обичам те" и те прегърнах. Тогава исках да ти кажа, че те обичам като брат. Мислех, че и ти ме приемаш по този начин. Съжалявам, че те заблудих. А сега те обичам дори повече от преди. Но не мога да издържа погледа, с който ми гледаш. Сърцето ми не може да издържа всеки път, когато чете в очите ти обич, на която не може да отвърне. Как искам отново да те прегърна. Как искам отново да прокарам ръка в косата ти и да ти кажа, че ти си ми най-добрия приятел. Но не мога, защото избягах от теб. И сега това го пиша за теб, за да разбереш поне малка част от това, което чувствам, а никога няма да ти кажа. Повече няма да се видим с теб, но искам да знаеш, че ти си приятелят в моето сърце с главно П.