ПРИЯТЕЛИ

- разказ-

- 1-

Не! - Това беше последната дума, която тя му каза. Пламен помълча и тръгна. Стъпките му като часовниково махало отмерваха времето, което за него беше спряло завинаги. Той беше тръгнал за някъде. Топлата юнска нощ го погълна, сякаш искаше да го скрие от погледа й. Тръгна и Наталия.

Преди минути тя разруши всичко, което заедно бяха градили почти година. Звънкият смях, жадните погледи и голямата любов бяха вече само минало.

- 2 -

Пламен усещаше, че нещо не е наред. Това накара младият войник да избяга. Сломен от умора и хлътнали от безсъние очи, той тръгна минути след като прочете писмото й. С неголеми усилия прескочи телената ограда и оглеждайки се плахо, се затича към селото. За по-напряко прегази през придошлата от проливния дъжд река. Излезе на главния път и тръгна към горната махала, където живееше Наталия.

- 3-

Късно беше. Селото беше унесено в дрямка. Само кучешки лай по закъснелите пътници нарушаваше гробната тишина. Пламен вървеше и в главата му се въртяха мисли, които последните дни го мъчеха. Но още малко и ще я види. Както всички земни хора, Пламен също имаше врагове. Нещастието идваше от това, че те се бяха маскирали умело като приятели. Той им вярваше, допускаше ги близо до себе си, а те атакуваха слабите му места.

- 4-

Ето, че стигна пред къщата. С последни сили Пламен седна под прозореца и извади пакета с цигари. Тъкмо да запали цигара и от осрещния ъгъл се дочуха стъпки. Той вдигна очи, а след това близо минута не можеше да дойде на себе си. Пълнолунието му помогна да различи два познати силуета: Наталия и Бойко. С Бойко бяха като братя. Пламен отдавна беше чувал неща, на които не искаше да повярва. Бързо намразваше тези, които се опитваха да говорят за приятеля му.

-5-

Когато наближиха до него, той стана. Мълчаха и тримата. Бойко се обърна и тръгна. Пламен се приближи до Наталия и понечи да я прегърне. Страшното "Не" го отблъсна. Драмата, която се разиграваше В него, го накара да тръгне. Той вървеше и стенеше от безсилие. Излезе на поляната и пое към водопада. ТАМ преди една година се запознаха с Наталия. Хиляди картини се въртяха пред очите му. Щурците свиреха някаква тъжна мелодия. Дори и облаците скриха луната, сякаш искаха да прекъснат пътя му...

- 6 -

След близо час Пламен стигна до "Черната скала" . Застана на нея и от гърдите му се изтръгна вик: Боже, защо ли човек има приятели?"

Още преди да е отекнало ехото, водната стихия го беше погълнала.

В тези последни минути той не спомена нищо за враговете си. Може би, защото цял живот мислеше, че ги няма.

След два дни селото беше разтърсено от артилерийските изстрели на другарите му.

Разчу се, че някакъв войник се бил удавил.