Някога разбивали ли са ви сърцето? Естествено. На всеки се случва.
А няколко пъти подред в един ден? Всеки ден? Повтарящо се действие, отново и отново? Случвало ли ви се е? Е, тогава знаете за какво говоря.
Синдромът приятелка - да си достатъчно добра, за да слушаш как говори за хилядите момичета, с които е бил, но явно недостатъчно, за да си една от тях.
Точно това се случва с мен. Вече чувството ми е до болка познато - дотолкова, че започвам да смятам самата болка за нещо нормално.
Винаги съм смятала, че да обичаш някого, означава да си мислиш, че, малко или много, заслужаваш той да те обича по същия начин. Не просто да те обича.
Защото може да те обича като приятелка.
В този случай нищо не е достатъчно - нито качествата, които притежаваш, нито (неизвестната за него) любов, която изпитваш, нито беглото подобие на чувства, които той изпитва към теб. Нали сте приятели.
Нищо от тези неща не стига. Никога. Проблемът е, че само ти го забелязваш - той нe разбира. Глупав късметлия.
И никога ...