П Р И Я Т Е Л С К А   С М Ъ Р Т

Едноактна пиеса в три действия. 2005г.

Посвещава се на всички загинали във войната в Ирак.

Действащи лица:

РЕДНИК ГЪДИ ГЪДЕВ - мерач, картечар

РЕДНИК ЙОСКО ДИМОВ - водач патрулна кола

СЕРЖАНТ ЛЕВЕНТ БОРИМЕЧКОВ - Старши на патрулираща единица

СОЛДЖЪР ДЖАК СМИТ - оператор на автоматична стрелкова установка

СОЛДЖЪР ДЖОН (ЕЪР) БИЛОУ - радист, свързочник

СОЛДЖЪР БЛЕКИ ФРЕЙЗЪР - автоматчик тилова отбрана

ЛЕЙТЕНЪНТ БОБ ИЙГЪЛ - командир на свързочен пост.

Място на действието:

Пуст конвоен път в сунитската част на Ирак.

ТЪМНА СЦЕНА. Чува се ручене на автомобил. Прожектор осветява левия край на сцената, представящ вътрешността на патрулираща джипка, стар руски модел УАЗ. Тримата спътници се клатушкат в ритъм на неравностите по пътя и попривдигат каските си, които им падат на очите. Водачът и картечарят, видимо притеснени от тесните бронирани жилетки, се опитват да пробият с поглед прашния пустинен въздух.

Сержант Боримечков, разположен удобно на задната седалка, разхлабил ремъците на бронираната си жилетка пуши поредната цигара  и отпива от кутия "Кока кола".

Редник Гъдев с противопрашна маска под каската по-скоро се крепи за дръжките на лека мобилна картечница "Калашников", отколкото да дебне за арабски терористи.

Поредно силно разклащане на джипа.

СЕРЖАНТ БОРИМЕЧКОВ:

Мамка му, изгорих си носа. Тия арабели като имат толко нефт ‘що не си оправат пътищата, мамка им!

РЕДНИК ДИМОВ:

Разрешете да доложа.

СЕРЖАНТ БОРИМЕЧКОВ:

Кажи, водач!

РЕДНИК ДИМОВ:

Пътищата са бомбардирани от съюзниците, за да се затрудни придвижването на съмнителни арабски елементи с видими терористични намерения.

СЕРЖАНТ БОРИМЕЧКОВ:

Да, и да не може човек да изпие една кола на спокойствие, мамка му.

РЕДНИК ГЪДЕВ:

Те само нас да не бомбардират, с тоя руски джип!

СЕРЖАНТ БОРИМЕЧКОВ:

Ти, мерач, си отваряй очите, че тия арабели си мрат да резнат нежната шийка на такива пиленца като тебе, мамка му!

Редник Гъдев сграбчва по-здраво дръжките на картечницата и в колата настава тягостна тишина.

От радиостанцията се чува пукащ глас.

ГЛАС:

Патрулираща единица бе ге питон, чувате ли ме? Патрулираща единица бе ге питон, чувате ли ме? Край.

Сержант Боримечков се пресяга, взима бавно рупката и натиска копчето и.

СЕРЖАНТ БОРИМЕЧКОВ:

Тук патрулираща единица бе ге питон, потвърждавам,  чувам ви, потвърждавам, чувам ви. Край.

ГЛАС:

Тук команден център Анаконда, потвърдете местоположението си, всичко на ред ли е, бе ге питон? Край.

СЕРЖАНТ БОРИМЕЧКОВ:

Докладвам, намираме се в сектор делта нула седем, проблеми няма, наличният състав не е забелязал нередности и агресивно настроение сред населението. Край.

ГЛАС:

При всяка забелязана нередност докладвайте. В сектор делта осемнадесет има разположени хеликоптери Блек хоук и три десантни части, готови да се отзоват. Край.

СЕРЖАНТ БОРИМЕЧКОВ:

Слушам, ще докладвам, Анаконда. Край

ГЛАС:

Бе ге питон, прието. Връщате ли се в базата? Край.

СЕРЖАНТ БОРИМЕЧКОВ:

Анаконда, до един час сме в базата. Край.

ГЛАС:

Прието. А, впрочем след около тридесет мили има американски свързочен пост. Използвайте стандартна опознавателна процедура. Край.

СЕРЖАНТ БОРИМЕЧКОВ:

Прието. Край.

Сержантът се протяга между две тръсвания, закачва рупката на мястото и, побутва каската на тила си. Изхвърля фаса през прозореца и запалва нова цигара.

РЕДНИК ДИМОВ:

Разрешете да доложа.

СЕРЖАНТ БОРИМЕЧКОВ (раздразнено):

Кажи!

РЕДНИК ДИМОВ:

С тази скорост и при тези дупки по-рано от час и половина няма да се приберем, сержант.

СЕРЖАНТ БОРИМЕЧКОВ:

Редни Димов, натисни газта, нямам намерение да нощувам сред пустинята. Още повече, че довечера ще ритаме топка с жабарите, мамка им! Като курсант вкарвах много хубави дузпи.

РЕДНИК ДИМОВ:

Слушам, сержант.

СЕРЖАНТ БОРИМЕЧКОВ:

Редник Гъдев, нещо нередно забелязва ли се?! Докладвай, мамка му!

РЕДНИК ГЪДЕВ:

Съвсем не, сержант. Само пясък и пустош. Два гущера претичаха през пътя, иначе нищо живо. Пу. Тоя пясък ми напълни ушите, пу, гаден е на вкус!

СЕРЖАНТ БОРИМЕЧКОВ:

Гледай джихадите да не ти напълнят задника с олово, Гъди, момчето ми.

Редник Гъдев се надвесва над картечницата и впива насълзен поглед в нищото между пустиня и прашно небе.

Прожекторът угасва, бръмченето на джипа заглъхва. Друг прожектор осветява бавно дясната страна на сцената, която представя вътрешността на американски свързочен пост Кей дзет 116. Отпред сред чували с пясък е разположена стационарна картечна установка "Кротал М-605" деветдесет и осми калибър. Стандартна свързочна апаратура просветва с разноцветни светлини, а на един голям екран се вижда подробна карта на околността. През тесни амбразури се вижда пустинната околност, а над всичко голяма сателитна чиния отразява нажежените слънчеви лъчи.

Свързочна част от трима солджъри под командването на един лейтенант обслужва поста, като всеки се намира на  мястото си и дебне зорко наоколо.

Картечарят, солджър Смит, с покрито лице, титано-карбонова каска и фото-соларни стъкла пред очите си дъвче бавно дъвка и от време на време смуква от тръбичка до устата си специална тонизираща напитка. Надвесен е зорко над оптичния мерник на картечницата си  и нито едно движение в пустинята не му убягва.

СОЛДЖЪР СМИТ:

Ще размажа всяка най-дребна, гнусна арабска мушица, дръзнала да се изпречи пред мерника ми. Хайде бе, миризливи араби, хайде покажете си гадните мутри да ги префасонирам! Шит!

ЛЕЙТЕНЪНТ ИЙГЪЛ:

Солджър Смит! Не искам да чувам подобни изявления! Ние сме тук, за да помагаме на демокрацията, запомнете. И никакви араби няма да размазваме, нито префасонираме! Само ще им обясним любезно предимствата на демокрацията и колко е лошо да помагат на терористи! ЯСНО ЛИ Е!

СОЛДЖЪР СМИТ (през зъби):

Ясно, лейтенънт. И на солджър Гонзалес му беше ясно преди лайняният арабски камион да го прати при Създателя, шит.

СОЛДЖЪР БИЛОУ:

Не намериха дори опознавателната му табелка. Наложи се да изпратят на майка му чифт скъсани при взрива ботуши.

ЛЕЙТЕНЪНТ ИЙГЪЛ (строго и с висок глас):

Не искам никакви негативни настроения в частта си, нито прибързани действия. Ще докладвам всеки случай на неподчинение пред шефовете и ще се търси най-строга отговорност. (след кратка пауза) Момчета, тук сме да изпълним мисията си и да се приберем живи в къщи. Уверявам ви, че ще направя всичко възможно това да стане!

СОЛДЖЪР ФРЕЙЗЪР (с треперещ глас):

Всички ще умрем, всички. Идва краят на света, казвам  ви. Това тук не е хубаво. Всеки ден загиват момчета, деца божии, всеки ден коват по няколко ковчега и ги товарят на самолетите... не е хубаво това, Бог ще ни накаже.

СОЛДЖЪР СМИТ:

А няма ли да накаже забрадените, черньо? Няма ли да изпрати мълния върху гадните им мутри, шит?!  Ако той не ги накаже, ще сторя аз, казвам ви, ще направя на кървавица всяка арабска издънка, по дяволите!

ЛЕЙТЕНЪНТ ИЙГЪЛ:

Солджър Смит, наказвам ви с три дни изолатор, считано от утре! Билоу, напомнете ми като се върнем в базата да докладвам за случая.

СОЛДЖЪР БИЛОУ:

Слушам, сър. Но съм длъжен да ви кажа, че и аз поддържам солджър Смит. Това е гнусно, не знаеш коя кола ще се взриви и кой ще извади оръжие, сър.

ЛЕЙТЕНЪНТ ИЙГЪЛ:

Знам това, но то не значи, че трябва да се стреля безразборно наляво и надясно. Ще бъде истинска касапница, а ние не желаем това. Не е демократично. Повтарям, че сме тук да покажем предимствата на нашата ценностна система! И да убедим местните в необходимостта от въвеждане на демократичния принцип на управление пред съмнителните обещания на терористите за религиозен просперитет.

СОЛДЖЪР БИЛОУ (мърморейки на себе си):

Да, и да управляваме петрола им, разбира се. Какво по-хубаво от това!?

СОЛДЖЪР ФРЕЙЗЪР:

Казвам ви, това няма да завърши добре! Твърде много смърт и ужас има тук, твърде много болка и насилие, това не е Богоугодно. Той ще ни накаже... трябва да се покаем...

СОЛДЖЪР СМИТ:

Кай се ти, черньо, върви под полата на женичката си и се кай! Какво правиш тук, щом ще се каеш, а? Тук се стреля, и то на месо! А тези, които се каеха, отидоха на  небето да Му предадат лично покаянията си, шит!

ГЛАС ОТ РУПОРА НА РАДИОСТАНЦИЯТА:

До всички свързочни постове, тук е команден пункт СТЕЙТ ХОУМ РЪН, повтарям тук е команден пункт Стейт хоум рън. Следва оперативно съобщение. (гласът продължава в телеграфен стил) Днес в шестнадесет часа и петдесет минути на главен път Тахома е бил извършен терористичен акт с кола-бомба при преминаването на американски патрул. След взрива е била забелязана тъмно-зелена кола, отдалечаваща се с висока скорост на северозапад по посока на сектор делта 12 по главен път Тахома към град Тахиб. При взрива са загинали четирима американски военнослужещи, патрулиращи по редовен патрулен рейд в района на сектор делта 10. До постове кей дзет 86, кей дзет 90 и кей дзет 105, при забелязване на подозрителен  автомобил с тъмнозелен цвят, японско производство,  движещ се на северозапад, да бъде спрян за щателна проверка, а при нужда неутрализиран. Край.

Настъпи гнетяща тишина. Всички са като замръзнали. Солджър Смит стиска здраво ръкохватките на картечницата, готов да стреля по всичко, дръзнало да се раздвижи пред него.

СОЛДЖЪР ФРЕЙЗЪР (кръстейки се):

Боже, ти който си всеопрощаващ и милостив към нас, прости греховете им и упокой душите им, Боже. Прибери ги при себе си и помогни им да се покаят. Боже!

СОЛДЖЪР СМИТ (тихо):

Ще минат и от тук, нали, ще минат, знам го!

ЛЕЙТЕНЪНТ ИЙГЪЛ:

Редник Смит, казаха постове 86, 90 и 105! И да не си посмял да стреляш! Иначе лично ще ти разбия мутрата, Смит!

СОЛДЖЪР БИЛОУ:

Секторът е в страни от нас. На около 25 мили. Няма да ни навестят, освен ако не решат да сменят курса си, лейтенънт.

ЛЕЙТЕНЪНТ ИЙГЪЛ:

Билоу, поискай сателитен контрол и постоянна връзка с база Стейт Хоум Рън.

СОЛДЖЪР БИЛОУ (навежда микрофона и натиска някакво копче):

Тук свързочен пост кей дзет едно едно шест, тук кей дзет 1 1 6, База Стейт Хоум Рън, потвърдете връзка. Край.

ГЛАС:

Тук Стейт Хоум Рън, код осем, шест, девет, нула, нула, ей, оу, седем , би, ел. Връзка потвърдена. Говорете, кей дзет. Край.

СОЛДЖЪР БИЛОУ:

Връзка потвърдена, Хоум Рън. Искаме сателитен контрол и он лайн връзка. Край.

ГЛАС:

Имате сателитен контрол и постоянна връзка, Трасето на обекта е встрани от вашето местоположение. Край.

Лейтенънт Ийгъл взима подвижния микрофон.

ЛЕЙТЕНЪНТ ИЙГЪЛ:

Тук Лейтенънт Боб Ийгъл, знаем за трасето на обекта и искаме да предотвратим евентуално отклонение, затова се нуждаем от сателита и връзката. Край.

ГЛАС:

Имате ги, лейтенънт. Потвърждавам, имате ги. Четири ястреба вече са по петите му, няма да се измъкне. Само искаме го жив, за да каже кой го праща. Въпреки че може да се досетим.

В този момент на екрана с картата започват да премигват десетки точици и разни цифри. Солджър  Билоу се накланя към клавиатурата и започва да натиска плавно клавишите. Солджър Смит все така не помръдва над своята картечница, дъвчейки бавно дъвка, Лейтенънт Ийгъл следи внимателно монитора. Само стреснатият солджър Фрейзър се е сгушил в своята бронирана жилетка, прегърнал своя автомат М-16 и устните му страстно мълвят молитви.

ГЛАС:

Пост 1 1 6, след около четвърт час покрай вас ще премине съюзен патрул. Използвайте стандартна опознавателна процедура. Край.

ЛЕЙТЕНЪНТ ИЙГЪЛ:

Разбрано, Стейт Хоум Рън. Край.

Прожекторът угасва, а другият бавно осветява лявата част на сцената, където българският патрул продължава да се бори с дупките по пътя. Сержант Боримечков, видимо отегчен, свалил каската и съвсем разхлабил ремъците на своята бронирана жилетка, се е облегнал на едната страна и гледа апатично през прозореца на джипа, пушейки. Водачът, редник Димов, бърза да прибере колегите си, като внимава да заобикаля по-големите дупки по пътя. Картечарят, редник Гъдев, с мъка се крепи прав, като внимава да не се удря в дръжките на картечницата, колкото е възможно.

РЕДНИК ГЪДЕВ:

Няма ли да свърши тоз пущинак. Надишах се с прах за една седмица напред, пфу! (плюе настрани)

СЕРЖАНТ БОРИМЕЧКОВ:

Надявай се, Гъди. В други ден сме пак патрулни. И тоя път на место злачно и упойно, ха ха. Мамка му!

РЕДНИК ДИМОВ:

Сержант, разрешете да запитам.

СЕРЖАНТ БОРИМЕЧКОВ (раздразнено):

Димов, ти си станал много любознателен, бе!

РЕДНИК ДИМОВ:

Тъй вярно! Такъв съм си от малък.

СЕРЖАНТ БОРИМЕЧКОВ:

Питай, редник!

РЕДНИК ДИМОВ:

Да не би да ни изпращат в курорта, сержант?

СЕРЖАНТ БОРИМЕЧКОВ:

Точно така, в Суейра при ония главорези, мамка му! Гъдев, да знаеш, че там бръснат безплатно. Само, че за улеснение първо демонтират главата на клиента от тялото. Ха ха ха, мамицата им!

РЕДНИК ГЪДЕВ:

Аз си се бръсна сам, мерси! Не обичам бръснарите, само ти лашкат главата насам-натам и накрая вземат, че те изпорежат.

РЕДНИК ДИМОВ:

Ако разрешите, дядо ми беше бръснар, лека му пръст. Много го уважаваха в махлата и идваха дори да им вади зъби. Начетен човек беше.

СЕРЖАНТ БОРИМЕЧКОВ:

Ха, мамка му, ти да не си вадиш сам зъбите бе, Димов? Ей, голем умник си ти, и в кенефа да те затворят, гладен нема да останеш, мамка му. Знаеш ли колко ги обичам аз такива професори като тебе?! А, знаеш ли?

РЕДНИК ДИМОВ:

Извинете, сержант, нямах намерение да ви обиждам!

РЕДНИК ГЪДЕВ:

Тия дупки ми разбиха всичките детски мечти. Кога  ще се приберем, Димов?

РЕДНИК ДИМОВ:

След около половин час сме в Базата, Гъди, и ти ли бързаш за мача с италианците? Някъде тук трябваше да бъде свързочния пост на американците, ама нищо не виждам в тоя прахоляк.

СЕРЖАНТ БОРИМЕЧКОВ:

Гъди, момчето ми, риташ ли топка?

РЕДНИК ГЪДЕВ:

На село си я правехме от парцали. Мушкаме ги в един вълнен чорап и ритаме, докато се разнищи от всякъде. Страшното беше после, като ни сгащи бабичката. Голям бой падаше с хурката.

СЕРЖАНТ БОРИМЕЧКОВ:

Ти на една бабичка ли си се давал бе, будала? Ама мисла да те взема за централен защитник, само да не застреляш некой жабар, ако ти е много бръз, а хааа, мамицата им!

РЕДНИК ДИМОВ (притеснено):

Разрешете да доложа, тук трябва да бъде свързочния пост на американците, трябва да се легитимираме, ако не искаме да ни направят на парчета, сержант!

Сержант Боримиров неохотно се пресяга към радиостанцията и завърта някакво копче. Не се чува нищо. След малко започва да върти копчето все по-бързо, нервно и удря няколко пъти радиото с песник.

СЕРЖАНТ БОРИМЕЧКОВ:

 Мамка му на това радио. Нищо не става от него. Не мога да превключа на съюзната честота. Требва да се  е повредило от т'ва друсане. Ало, База Анаконда, тук бе ге питон, чувате ли ме? Ало база, чувате ли ме?

След няколко напрегнати секунди.

ГЛАС:

Чувам ви, идентифицирайте се! Край.

СЕРЖАНТ БОРИМЕЧКОВ:

Тук патрул бе ге питон, не можем да установим връзка с янките за идентификация, по дяволите. Повтарям, шибаното радио се е повредило и не сме установили контакт с американския свързочен пост.

ГЛАС:

Бе ге питон, потвърдете местоположението си. Край.

СЕРЖАНТ БОРИМЕЧКОВ:

Намираме се в сектор делта осемнадесет, тук трябва да бъдат американските свързочници и не можем да установим връзка с тях. Установете контакт и им предайте местоположението ни. Край.

ГЛАС:

Бе ге питон, спрете на място и използвайте стандартната процедура за опознаване. Ние ще се погрижим за останалото. Край.

СЕРЖАНТ БОРИМЕЧКОВ:

Проклетото радио не работи, не разбирате ли, Анаконда! Мамка му, ще ни изтрепят като пилци! Водач, спри колата!

Джипът спира рязко със свистене на гумите. Каската на картечаря се търкулва пред джипа. Редник Гъдев сваля противопрашната си маска. Сержант Боримечков завърта копче на радиостанцията и взима някакви листове.

СЕРЖАНТ БОРИМЕЧКОВ:

Ай ем би джи питон коуд намбър зеро зеро наин три ейт дабъл ю ар. Репийт ай ем би джи питон коуд намбър зеро зеро наин три ейт дабъл ю ар. Хев ю хиър ми? (все по-трескаво) Репийт ай ем би джи питон коуд намбър зеро зеро наин...

Прожектор осветява и дясната част на сцената, където се намира американският свързочен пост. Летенънт Ийгъл, солджър Билоу и солджър Фрейзър са се втренчили в монитора, само солджър Смит не е помръднал от мястото си при картечницата.

 ЛЕЙТЕНЪНТ ИЙГЪЛ:

База Стейт Хоум Рън, докладва лейтенънт Ийгъл. В зона делта осемнадесет се забелязва засилено движение в участъка на главен патрулен път Тахома. Чакаме нареждания. Край.

ГЛАС:

Пост кей дзет 1 1 6, за сега останете с максимална бдителност. Загубихме обекта в населения пункт Хаджа в зона делта шестнадесет. Ястребите се прибраха в гнездата, към вас тръгват бронирани десантни единици. Край.

СОЛДЖЪР СМИТ:

Ще го опукам като яребица през ловния сезон, само да ми се мерне.

ЛЕЙТЕНЪНТ ИЙГЪЛ:

Забранявам всякаква стрелба без моя команда под страх от военен съд! Солджър Билоу, идентифицирайте обекта, който се приближава от север!

Солджър Билоу превключва едно лостче на командното табло и се приближава до микрофона.

СОЛДЖЪР БИЛОУ:

Тук свързочен пост кей дзет едно едно шест сектор делта шестнадесет. Идентифицирайте се! Край.

Солджър Фрейзър се оттегля в задната част на поста, вдига автомата си и вперва поглед през тясната амбразура.

СОЛДЖЪР БИЛОУ:

Тук свързочен пост кей дзет едно едно шест сектор делта шестнадесет. Идентифицирайте се незабавно!!! Край!

ЛЕЙТЕНЪНТ ИЙГЪЛ:

Какво са намислили тези, по дяволите! (грабва подвижния микрофон) Код нула, седем, три, шест, нула, девет, ти, ю. Потвърдете кода си! Край.

Лейтенантът оставя микрофона и грабва бинокъл.

ЛЕЙТЕНЪНТ ИЙГЪЛ:

Дяволите ги взели. Спряха!

СОЛДЖЪР СМИТ:

На мушката са ми, лейтенънт. Само кажете и ще ги събират с лопата.

ЛЕЙТЕНЪНТ ИЙГЪЛ:

Стрелба само при заповед, Смит! ЯСЕН ЛИ СЪМ !

СОЛДЖЪР БИЛОУ:

Лейтенънт, обекта използва двадесет и пети канал. Не ги разбирам какво говорят, прилича на арабски диалект. Не, по-скоро е някакво кюрдско наречие.

По това време в патрулката.

СЕРЖАНТ БОРИМЕЧКОВ:

База Анаконда, тук бе ге питон. Не мога да установя връзка със свързочния пункт. Вие свързахте ли се със съюзниците? Край.

РЕДНИК ДИМОВ:

Сержант, вижте отпред, в дясно. Това не е ли сателитна антена. Трябва да са американските приятели. Сержант!

ГЛАС:

Бе ге питон, работим по случая, вие не мърдайте от мястото си. Край.

РЕДНИК ГЪДЕВ:

Шефе, май това са американците, виждам ги през оптиката...

СЕРЖАНТ БОРИМЕЧКОВ:

Мамка им, тия не ни ли познаха? Ей, американчетата, ние сме бе, Булгериа, толко ли не ни познавате, бе, ваш'та мама!

СОЛДЖЪР СМИТ (спокойно):

Онзи отгоре на колата е възчерничък, с мустаци. Картечницата е стар руски модел "Калашников".  Какво е това, по дяволите, да не са муджахидини, тръгнали на джихад!? (стреснато) Шефе, прицелва се към нас! Чакам заповед!

СЕРЖАНТ БОРИМЕЧКОВ (властно):

Гъдев, слез веднага от тая картечница бе, говедо недно!

ЛЕЙТЕНЪНТ ИЙГЪЛ (властно):

Солджър Смит...

Чува се гръм. Редник Гъдев замръзва за момент и се свлича на пода на джипа. Следва безмълвие.

ГЛАС:

Свързочен пост кей дзет едно едно шест, тук база Сейт хоум рън, към вас приближава патрул на българските съюзници. Код нула, три, ей, кей, седем. Пропуснете ги безппрепятствено. Край.

СЕРЖАНТ БОРИМЕЧКОВ:

Редник Гъдев, заповядам ти  да станеш веднага!! Какво чакаш, добиче недно, СТАВАЙ! Това е заповед!

Сграбчва го за бронираната жилетка.

РЕДНИК ДИМОВ:

Няма смисъл, сержант! Мъртъв е! (потресен)  Той е МЪРТЪВ, сержант! О...!

Чува се траурен камбанен звън и прожекторите гаснат много бавно. Слаба светлина осветява солджър Фрейзър, свел молитвено глава. Камбаните заглъхват.

СОЛДЖЪР ФРЕЙЗЪР (тихо):

... и приеми, Боже, твоите чада и упокои душите им, защото те се лутат в тъмнината, Боже. Но прости им греховете, защото те са грешни и ги прибери при себе си. Боже...

Светлините и звукът спират и сцената се затъмнява. След известно време прожектор осветява лейтенънт Боб Ийгъл, солджър Джак Смит, солджър Джон (Еър) Билоу, солджър Блеки Фрейзър, редник Йоско Димов и сержант Левент Боримечков, строени на една редица с наведени глави. Пред тях лежи тялото на редник Гъди Гъдев със скръстени ръце.

ЖЕНСКИ ГЛАС:

Съюзното командване потвърждава готовността да отстоява позицията си, докато приятелският иракски народ  не се възползва от принципите на демокрацията.

Ние ще бъдем твърди и безкомпромисни към всеки опит за хвърляне на страната в хаоса на беззаконието и деспотизма. Съюзните сили още веднъж декларират своята подкрепа към обикновения иракски човек, който иска да изгради един нов, по-справедлив свят за своите деца. Съзнаваме, че борбата с тероризма е трудна и взима свидни жертви, но това ни най-малко не ни разколебава по пътя на нашите намерения.

Американското командване изказва най-искрена благодарност на своите съюзници за тяхната подкрепа и изразява съболезнования пред близките на загиналите в борбата с тероризма. Тези приятели загинаха за една благородна кауза, в името на по-доброто бъдеще на иракския народ и неговите деца.

Поклон!