Призован

Момче на 14 от сиропиталище. Име Мони. Докато спи чува призив от извънземен кораб тип болница. Призивът е вид покана съобщение.посланието неплаши мони,той го чува също така може да отговори. Мони приема оставя описание къде е и,че няма да се завърне никога.

Главата на Мони лежеше върху твърдата, тънка възглавница в сиропиталището. Беше четвъртък, което означаваше претоплена леща за вечеря и още един час мълчание, преди да загасят лампите. Навън валеше онзи ситен, безкраен дъжд, който сякаш искаше да измие света, но не можеше. Мони беше на четиринадесет и вече знаеше, че бъдещето му е запечатано – още сива храна, още очукани чинове, още студени погледи. Затвори очи и се опита да избяга в единственото място, където никой не можеше да го докосне: сънищата.

Но тази нощ сънят не дойде. Вместо него дойде глас.

Не беше глас като този на госпожа Петрова, която винаги крещеше. Беше по-скоро усещане, вибрация, която пронизваше костите му и отекваше директно в съзнанието му, заобикаляйки ушите. Беше тихо, но настойчиво.

„Приемане на повикване. Система за оцеляване. Имате съвместимост.“

Мони отвори очи в тъмното. Другите момчета в стаята дишаха равномерно, някои хъркаха леко. Гласът беше само за него. Той седна в леглото, сърцето му забързано. Не беше изплашен, просто... объркан. Посланието не носеше страх, а покана, като отваряне на врата, която не знаеше, че съществува.

„Кой си?“ прошепна Мони на глас, макар да знаеше, че думите трябва да са мисловни.

Отговорът беше незабавен, отново като вътрешен шепот: „Аз съм... наричайте ме Кораб. Медицински модул 7. Вие сте кандидат. Вашата жизнена форма запада в тази среда. Ние предлагаме... подобрение.“

„Подобрение ли?“ Мони се намръщи. „Какво означава това? Къде си?“

„Атмосферата над вашето местоположение. Ние наблюдавахме. Вие сте сам. Ние сме сами. Приемете протокола за телепортация. Това е еднопосочен билет.“

„Еднопосочен билет...“ Мони погледна към малкото прозорче, през което се виждаше само ръбат покрив и мокро небе. Никой нямаше да го търси. Никой нямаше да забележи. Сиропиталището беше неговият затвор.

„Съгласен съм“, каза Мони твърдо, този път на глас.

„Потвърдено. Изисква се действие от ваша страна за улесняване на процеса. Оставете съобщение за раздяла. Препоръчва се затваряне на всички земни връзки.“

Мони се протегна към малкото си дървено сандъче до леглото. Отключи го с ключ, който винаги носеше на врата си. Вътре имаше няколко изрезки от вестници, стар снимков албум без снимки и молив. Той откъсна парче от избеляла страница от тетрадка и започна да пише на светлината на уличната лампа, която проникваше през прозореца.

„Госпожо Петрова, и всички останали:

Напускам. Няма да се върна. Никога. Не ме търсете. Мони.“

Той сгъна бележката внимателно и я постави върху сандъчето. Сърцето му биеше лудо. Нямаше съжаление, само едно странно, освобождаващо усещане за приключение. Той се върна в леглото и затвори очи, фокусирайки се върху вътрешния глас.

„Готов съм, Кораб.“

„Започвам процес на извличане. Енергийният лъч е активиран. Моля, останете неподвижен.“

Мони усети леко изтръпване, което започна от пръстите на краката му и бързо се изкачи нагоре. Стаята започна да изчезва, не в мъгла, а в милиони ярки, бели пиксели. Звукът на дъжда избледня и беше заменен от ниско, пулсиращо жужене. Той затвори очи и се остави на усещането за чисто, студено издигане.

Мони отвори очи.

Първото нещо, което регистрира съзнанието му, беше Светлината. Тя не идваше от лампи, а сякаш струеше от самите стени – мека, бяла и равномерна, без сенки и без дразнещи отблясъци. Помещението беше просторно, много по-голямо от цялата спалня в сиропиталището, с изчистени линии и материали, които изглеждаха едновременно органични и извънземни, гладки като стъкло, но топли на допир.

Той лежеше на нещо, което приличаше на медицинско легло, но беше невероятно удобно, приспособяващо се към всяка извивка на тялото му. Скочи на крака, изпълнен с енергия, каквато не помнеше да е изпитвал досега. Дори въздухът тук беше различен – свеж, с лек, неопределен аромат на озон и нещо като... мента?

„Добре дошли, кандидат Мони“, прозвуча познатият глас в главата му, сега някак по-ясен и плътен. „Процесът по телепортация е завършен успешно. Вашите жизнени показатели са в оптимални граници.“

Мони огледа стаята. Нямаше дръжки на врати, нямаше прозорци към звездите. Само една гладка, бяла стена, където изглеждаше, че би трябвало да е изходът.

„Къде съм?“ попита той, вече свикнал да комуникира мислено. „Искам да видя кораба.“

„За сега ще останете в тази стая“, отговори интерфейсът на кораба, който Мони вече възприемаше като съзнанието на самото място. „Помещението е обект на протокол за аклиматизация. Вашето тяло и психика трябва да се адаптират към средата с нулева гравитация и променено атмосферно налягане, преди да ви бъде разрешен достъп до следващите отделения.“

„Аклиматизация? Заключен ли съм?“ Мони пристъпи към стената, където би трябвало да е вратата, и я докосна. Беше напълно гладка и твърда.

„Не сте заключен, а защитен“, поправи го Корабът. „Тази зона е вашата карантина и дом за неопределен период. Всички ваши нужди ще бъдат посрещнати автоматично. Когато адаптацията приключи, ще получите достъп до Зона 2: Обучение.“

Преди Мони да успее да възрази, цялото помещение леко завибрира. Не беше рязко движение, а по-скоро дълбок, нискочестотен тласък, който Мони усети повече с корема си, отколкото с ушите си.

„Извършено е изстрелване от орбита“, информира го гласът хладно. „Корабът, с название „Оокийй“, сега поема курс към отдалечен сектор на дългия и безкраен космос. Нашата мисия продължава: търсене на следващия гост. Приятен престой, кандидат Мони.“

Тишината се възцари. Мони остана сам в идеално осветената стая, докато Корабът-болница излиташе към непознатото, оставяйки Земята завинаги зад гърба си.

Да се върнем към Мони и неговото ново, високотехнологично жилище на борда на "Оокийй".

Мони седеше на ръба на леглото и гледаше към гладката бяла стена, чувствайки се едновременно омагьосан и напълно изгубен. Тишината беше абсолютна, прекъсвана само от тихото, далечно жужене на корабните системи.

„За да улесним вашата аклиматизация и да подпомогнем протокола за обучение, ще материализирам помощна единица и модул за препитание.“

Преди Мони да успее да реагира, една част от стената срещу леглото сякаш се разтвори в хиляди проблясващи частици светлина. От нищото се появи обект – метален шкаф, който се сля безпроблемно със стената, и до него – висок, елегантен робот.

Роботът беше висок почти колкото него, с гладко, матирано бяло покритие и две светещи сини оптични лещи вместо очи. Движенията му бяха безшумни и плавни.

„Здравейте, Мони“, произнесе роботът с приятен, синтетичен глас, който звучеше различно от вътрешния глас на Кораба. „Аз съм Ехо. Вашият личен асистент, учител и компаньон по време на престоя ви в този модул.“

Мони скочи на крака. „Робот! Като във филмите!“

„Оокийй“ сякаш потвърди мислено: „Също така, този модул, наричан от Ехо като 'модул за препитание', е машина за материализиране на храна и напитки. Пожелайте си каквото и да е познато земно ястие и то ще бъде създадено.“

Мони пристъпи несигурно към металния шкаф. Имаше малък сензорен екран. Без да се замисля много, той си спомни най-хубавия спомен, свързан с храна.

„Бих искал... един голям шоколадов сладолед с парченца бисквити. И кола.“

Екранът светна. „Обработване...“ След секунди една малка ниша в долната част на шкафа светна и оттам излезе идеално студена кутийка кола и огромна купичка сладолед, който изглеждаше по-вкусен от всичко, което Мони беше виждал. Той грабна лакомствата с широко отворени очи.

Ехо се приближи с плавна стъпка. „Мони, част от моята функция е да поддържам връзката ви с родната ви култура и да облекча стреса от пътуването. Корабът може да прихваща предавания от вашата планета в реално време.“

Ехо протегна ръка към една от стените, която изведнъж потъмня и се превърна в гигантски екран.

„Мога да прожектирам всякакви телевизионни програми, филми или новини, които сте пропуснали. Какво бихте искали да гледате пръв?“

Мони отхапа от сладоледа – беше невероятно вкусен, точно както си го представяше. Той се отпусна на леглото, вече не толкова притеснен от това, че е „заключен“. Имаше си робот, машина за храна и телевизия.

„Пуснете ми някой екшън филм“, промърмори той с пълна уста, докато Ехо изпълняваше инструкциите му.

Корабът „Оокийй“ пътуваше с невъобразима скорост към далечни звездни системи, а Мони гледаше филм, сякаш беше обикновена съботна вечер, макар и в най-необикновената ситуация, която можеше да си представи.

Изминаха осем земни дни, откакто Мони пристигна на борда на "Оокийй".

Дните се бяха превърнали в безкраен цикъл на гледане на филми с Ехо, което се оказа изключително забавен и търпелив събеседник, и експериментиране с машината за храна, която можеше да материализира всичко – от пица до най-екзотични десерти. Мони се чувстваше силен и здрав; дори лекото изтръпване при движение, свързано с адаптацията към гравитацията, вече беше изчезнало.

Той тъкмо довършваше чийзбургер с двоен кашкавал, когато светлината в стаята леко примигна.

„Протоколът за аклиматизация е завършен.“

Този път гласът не прозвуча само в главата му. Той отекна в стаята с плътен, дълбок басов тембър, сякаш идваше от всяка стена едновременно. Звукът беше странно успокояващ, като гръмотевица в далечината.

Мони подскочи, изпускайки последната хапка. „Ти... ти говориш! На глас!“

„Оокийй“, вече със звуков интерфейс, отговори: „Моята комуникационна система претърпя обновяване. Мога да общувам чрез звукови вълни, ако предпочитате този метод пред невронния пренос.“

Ехо, което стоеше до него, проектирайки документален филм за акули, се обърна към него. „Това е подобрение в комуникационния протокол, Мони. Сега взаимодействието ще бъде по-реалистично.“

„Яко“, прошепна Мони, все още впечатлен от дълбокия, резониращ глас на кораба.

„Вече сте напълно аклиматизиран“, продължи гласът. „Вашите нива на стрес са минимални, физическата ви форма е отлична и сте усвоили основните протоколи за безопасност. Модулът за задържане вече не е необходим.“

Гладката бяла стена, която досега служеше за врата, отново засия с ярка светлина и се разтвори плавно на две, разкривайки коридор. От другата страна се виждаше нещо много по-интересно: друг, по-голям екран, който показваше карта на звездното небе, изпълнена с движещи се светлини и символи.

„Добре дошли в останалата част от „Оокийй“. Вашето обучение започва сега.“

Мони прекрачи прага на своя затворнически модул и влезе в следващото отделение на кораба – обширна зала, която очевидно служеше за нещо като команден център или лаборатория.

„Тази зона е предназначена за усвояване на информация и практически задачи“, обясни Оокийй с новия си звуков интерфейс. „Вашата цел тук е обучението.“

Ехо застана до Мони. „Корабът е определил вашия потенциал и интереси чрез анализ на вашите мозъчни вълни, поведение и избор на забавления през последните осем дни. Имате силен афинитет към решаване на проблеми и изключителна емпатия.“

Мони се намръщи. „Обучение за какво? Да стана астронавт ли?“

„Нещо по-специализирано“, намеси се гласът на кораба. „Моята основна функция, Мони, е да оказвам медицинска помощ в отдалечени сектори. Аз съм летяща болница. Моята мисия е да намирам и лекувам всички форми на разумен живот, които срещам.“

Ехо посочи към голям, прозрачен холограмен дисплей, който се появи в средата на стаята. Той показваше сложна, пулсираща триизмерна мрежа от нерви и мозъчни структури, които Мони разпозна като човешки.

„Вие ще се обучавате за невролог“, обяви Ехо. „Неврологията е централна за нашата мисия. Много от съществата, които срещаме, страдат от неврологични заболявания или травми, които изискват специфично разбиране на техния мозък.“

Мони зяпна. „Невролог? Аз съм на четиринадесет! Дори не знам какво е нерв!“

„Оокийй“ прозвуча търпеливо: „Тук времето и методите за обучение са различни от земните. Вашата адаптация ви позволи да асимилирате информация с ускорена скорост. Ехо ще бъде ваш наставник. Сега можете да започнете.“

Така започнаха първите часове на Мони като бъдещ космически невролог. Роботът Ехо се оказа невероятен учител, който проектираше интерактивни симулации, обясняваше сложни термини на прост език и отговаряше на хилядите въпроси на момчето. Мони откри, че ученето на борда на "Оокийй" не прилича на нито един скучен урок в сиропиталището; беше завладяващо, интуитивно и предизвикателно.

Докато корабът летеше през мрака на космоса в търсене на следващия си гост, Мони се потапяше в дебрите на анатомията, синапсите и нервните пътища, откривайки ново призвание сред звездите.

Обучението на Мони продължи неуморно още няколко седмици. Той вече можеше да разпознава различни неврологични структури на извънземни видове, които Оокийй му представяше на холограмните дисплеи. Вече беше част от екипа, макар и единствен член.

Една сутрин, докато анализираше сложна мрежа от нервни възли на същество, наподобяващо гигантски скат, гласът на кораба прозвуча спешно, прекъсвайки заниманието им.

„Засичам сигнал. Нов кандидат. Система: Жалиу.

„Активирам протокол за прихващане“, каза Оокийй. „Ехо, придружи кандидат Мони до медицинския отсек.

Медицинският отсек беше огромна, стерилна зала с множество капсули за лечение. Ехо и Мони пристигнаха точно навреме, за да видят как ярка бяла светлина изпълва една от капсулите, сигнализирайки за завършване на телепортацията.

Когато светлината избледня, в капсулата лежеше момиче. Тя изглеждаше приблизително на възрастта на Мони, почти като човек, но с няколко видими разлики, които веднага привлякоха вниманието му.

Кожата ѝ беше с лек, перлен оттенък, който сякаш улавяше и отразяваше светлината по странен начин. Ушите ѝ не бяха закръглени, а леко заострени, извиващи се грациозно към тила ѝ. Най-поразителни бяха очите ѝ – не бяха черни, кафяви или сини, а наситено лилави, които светеха с мека вътрешна светлина, дори и сега, докато беше в безсъзнание. Когато Оокийй отвори капсулата и Мони надникна отблизо, видя, че зъбите ѝ са малко по-остри и издължени от човешките, почти като малки бисери.

Тя дишаше плитко и неравномерно.

„Пациентът е в състояние на шок и дехидратация“, обяви Оокийй звучно. „Мони, използвай инструментите на масата. Трябва да стабилизираме нейните жизнени показатели.“

Мони забрави всякакво притеснение относно външния ѝ вид. Неврологът в него пое контрола.

„Ехо, подай ми сензора за витални функции! Бързо!“ извика той, вече напълно погълнат от мисията си да спаси втория член на екипажа.

Новият член на корабът се пробужда също като мони. И преживява същите неща като мони. Но и трябва допълнително успокуение и разговор с мони.

Мони и Ехо работиха бързо под насоките на Оокийй. След няколко минути напрегната работа, показателите на момичето се стабилизираха. Пулсът ѝ стана по-равномерен, а дишането ѝ се успокои.

„Пациентът е извън опасност“, обяви Корабът. „Преместете я в съседната стая за аклиматизация. Тя ще преживее същия процес като Мони.“

С помощта на Ехо, което внимателно пое момичето, те я преместиха в идентична стая като тази, в която Мони беше прекарал първите си осем дни. Положиха я на удобното легло и зачакаха.

Не след дълго, лилавите ѝ очи премигнаха и се отвориха рязко. Тя се изправи светкавично, оглеждайки се панически. Първата ѝ реакция беше на чист ужас. Тя започна да говори на език, който Мони не разбираше – поредица от мелодични, чуруликащи звуци, изпълнени със страх.

„Спокойно“, прозвуча гласът на Оокийй в стаята, сега преведен и в съзнанието на момичето от Жалиу. „Вие сте в безопасност. Аз съм Корабът „Оокийй“. Не сте сама.“

Тя се огледа диво, забелязвайки Мони, който стоеше на входа с Ехо. Зъбите ѝ се оголиха в защитна гримаса, а перлената ѝ кожа леко потръпна.

„Тя е изплашена и объркана“, прошепна Ехо на Мони. „Нейната култура вероятно не познава телепортацията или космическите пътувания.“

„Остави ме аз да поговоря с нея“, каза Мони, припомняйки си собствения си шок, макар и много по-слаб. Той влезе бавно в стаята и спря на безопасно разстояние.

„Здравей“, каза той с възможно най-мекия си глас. „Аз се казвам Мони. Всичко е наред. Никой няма да те нарани.“

Момичето го гледаше с недоверие. „Кой си ти? Къде съм? Това капан ли е?“ Гласът ѝ в съзнанието му беше като звънчета, но изпълнен с тревога.

„Не е капан“, увери я Мони. „Аз бях точно като теб. Също бях объркан. Този кораб... той е болница. Той ни спаси. И двамата бяхме в беда на нашите планети.“

Момичето от Жалиу се отпусна леко на леглото, но остана нащрек. Тя погледна към Ехо, след това към машината за храна, която светеше тихо в ъгъла.

„Това е... странно място“, прошепна тя. „Моето име е Лира.“

„Приятно ми е, Лира“, усмихна се Мони. „Корабът ще ти обясни правилата сега. Ще останеш тук няколко дни, за да свикнеш. Аз ще бъда наблизо. И повярвай ми, машината за храна прави най-добрия шоколадов сладолед в галактиката.“

Лира го погледна с леко любопитство, което замени част от страха в лилавите ѝ очи. Мони знаеше, че тя ще бъде добре. Сега вече бяха екип.

Докато Лира започваше своя процес на аклиматизация, слушайки напътствията на Оокийй и Ехо относно функциите на стаята и машината за храна, Мони се върна в командния център с ново усещане за цел. Вече не беше сам.

„Лира е вече стабилна“, обяви Корабът. „Предвид нейната култура и бърза адаптивност, както и необходимостта от екипна работа, нейното обучение ще бъде насочено към асистиране.“

„Значи тя ще е моята медицинска сестра?“, попита Мони, усмихвайки се на идеята за екип.

„Точно така“, потвърди Оокийй. „Тя ще бъде медицинска сестра и ще асистира на теб, като бъдещ водещ невролог. Заедно ще формирате основния медицински екип на този кораб.“

През следващите няколко дни Мони продължи усилено с уроците по неврология, докато Лира преминаваше през собственото си въведение в живота на борда. След като и тя завърши аклиматизацията си, двамата се срещнаха отново в медицинския отсек. Лира вече беше по-спокойна, любопитна и нетърпелива да започне работа.

„Добре дошла в клиниката, Лира“, каза Мони, показвайки ѝ холографските дисплеи.

„Вашата първа съвместна задача е да активирате и управлявате цеха за производство на дроиди“, намеси се Корабът. „За да функционира пълноценно „Оокийй“, са необходими допълнителни помощни единици, които да поддържат кораба и да подпомагат медицинските процедури.“

Ехо ги поведе през нов коридор, който водеше до огромно, индустриално изглеждащо хале. Това беше цехът за производство. Беше изпълнен с миризмата на метал и озон. По протежение на стените имаше празни монтажни линии, роботизирани ръце и огромни контейнери със суровини.

„Това е вашата фабрика“, обясни Ехо. „Тук ще създавате новите дроиди.“

„Уау“, възхити се Лира, докосвайки една от студените метални повърхности. Лилавите ѝ очи светеха от вълнение. „Можем да правим роботи?“

„Вашата задача е да наблюдавате процеса на сглобяване и да програмирате основните им функции“, каза Оокийй. „Мони, ти ще отговаряш за медицинските протоколи в програмирането. Лира, ти ще се грижиш за логистиката и активирането на линиите.“

Двамата се спогледаха и се усмихнаха. От сираци, изтръгнати от домовете си, те се превърнаха в екип, натоварен с управлението на цех за дроиди на летяща извънземна болница, пътуваща през непознатия космос.

Работата започна веднага.

Работата по цеха за дроиди ги погълна за няколко дни. Мони и Лира се научиха да работят като добре смазана машина, като той се фокусираше върху фините настройки на медицинското програмиране, а тя — върху ефективността на сглобяването. Скоро първата партида малки, пъргави дроиди започна да изпълнява задачи по поддръжката на кораба.

Една сутрин, докато обсъждаха следващия дизайн, гласът на Оокийй прозвуча тържествено в цеха:

„Пристигнахме Планета Бъл. Цел: Среща и медицински преглед на местните обитатели. Мисията е активирана.“

Мони и Лира се втурнаха към командния център. На главния екран се появи спираща дъха гледка: планета, обляна в мека, розова светлина, покрита с буйни, сини гори и спокойни водни басейни.

„Планетата Бъл е населена с миролюбиви същества. Те са известни с колективното си съзнание и липсата на агресия“, обясни Корабът. „Тече процес по сканиране за нужди от медицинска помощ.“

„Готови сме“, каза Мони, поглеждайки към Лира, чиито лилави очи блестяха от нетърпение.

„Внимание“, предупреди Оокийй. „Атмосферните смущения и енергийните полета на Бъл правят телепортацията невъзможна. Ще трябва да използвате совалката за достигане до повърхността.“

Това беше новост. Ехо ги отведе до хангарa, където ги очакваше малка, елегантна совалка с бял корпус. След бърз инструктаж от Ехо за пилотирането, двамата се настаниха в пилотската кабина. Мони пое управлението, а Лира наблюдаваше показанията на радара.

След плавно излитане от Оокийй, те се насочиха към повърхността на Бъл. Кацането беше меко. Когато отвориха люка, ги обгърна топъл, ароматен въздух.

Пред тях се простираше невероятна картина. Съществата на Бъл приличаха на големи, бавно движещи се костенурки с прозрачни черупки, под които проблясваха меки светлини в различни цветове. Те се движеха в мълчалив синхрон, изпълвайки въздуха с усещане за спокойствие.

„Започваме прегледите“, прошепна Мони.

Двамата прекараха часове на повърхността. Създанията бяха изключително дружелюбни и търпеливи. Мони и Лира използваха портативни скенери, за да оценят здравето на десетки от тях. Повечето бяха в отлично състояние, но няколко показваха признаци на вътрешни инфекции, които изискваха по-сложно лечение.

„Три индивида се нуждаят от интензивни грижи на борда на „Оокийй““, съобщи Корабът чрез комуникаторите им.

„Трябва да ги вземем със себе си“, каза Лира.

Процесът беше безпроблемен. Съществата от Бъл се съгласиха без съпротива, сякаш разбираха, че им помагат. С помощта на лекия товарен лифт на совалката, те внимателно настаниха трите същества в товарното отделение.

Скоро совалката отново летеше към орбитата, натоварена с пациенти и двама млади членове на екипажа, изпълнени с гордост от първата си успешна мисия.

След завръщането на борда на Оокийй, нещата се случиха бързо. Мони и Лира работиха неуморно в медицинския отсек. С помощта на Ехо и наскоро произведените медицински помощни дроиди, те извършиха необходимите процедури на трите същества от Бъл. Лечението беше успешно и след няколко дни възстановяване, миролюбивите създания бяха върнати обратно на родната си планета, здрави и щастливи.

Едва бяха приключили, когато гласът на кораба прозвуча с ново нареждане.

„Мисията на планета Бъл е изпълнена. Насочваме се към следваща декторна дестинация. Галактика ЖГХМ12.“

Пътуването отне значително време, през което Мони и Лира продължиха обучението си, усъвършенствайки уменията си като екип. Мони ставаше все по-уверен като невролог, а Лира демонстрираше невероятна интуиция като медицинска сестра.

„Пристигнахме в Галактика ЖГХМ12“, обяви Оокийй.Този път ще вземем десет нови същества на борда за лечение.“

Корабът бързо започна процеса на телепортация. За разлика от предишния път, когато пациентите бяха миролюбиви същества, тези от ЖГХМ12 пристигнаха на малки групи, телепортирани директно в големите лабораторни зали на медицинския отсек.

Тези същества бяха коренно различни. Приличаха на големи влечуги, покрити с твърди, лъскави люспи в различни нюанси на зеленото и сивото, с дълги опашки и нокти. Очите им бяха ярко жълти, а зъбите им бяха по-страшни от тези на Лира. Седем от тях бяха от женски пол, както определиха скенерите на кораба.

Атмосферата в лабораторията беше напрегната. Съществата бяха неспокойни, шумно съскаха и се опитваха да се измъкнат от фиксиращите медицински легла.

„Ехо, активирай успокоителните полета!“, извика Мони, докато Лира вече тичаше към първия пациент.

„Пациентите са в критично състояние, но агресивни“, докладва Ехо.

„Няма проблем“, каза Мони, поемайки дълбоко дъх. Той погледна към Лира, която изглеждаше малко притеснена от шума и острите нокти. „Това е нашата работа. Да ги излекуваме.“

Екипът на Оокийй беше изправен пред първото си сериозно предизвикателство – да лекува десет неспокойни, непознати същества в напълно ново отделение. Работата започна веднага.

Изненадата е когато се успокоиха промениха формите на телата доближаваха се до човешки

Работата беше хаотична през следващите няколко часа. Мони и Лира работиха трескаво, като Ехо и дроидите им помагаха да стабилизират десетте влечугоподобни същества. Успокоителните полета на Оокийй най-накрая започнаха да действат и съскането постепенно затихна, заменено от равномерно, дълбоко дишане.

„Пациентите са стабилни“, обяви Корабът. „Започвам пълна диагностика.“

Мони и Лира си дадоха кратка почивка, избърсвайки пот от челата си. Сега, когато съществата бяха спокойни, можеха да ги огледат по-добре. Влечугите лежаха неподвижно на леглата, изтощени.

„Странни са“, прошепна Лира, докосвайки внимателно една от зелените люспи на най-близкото същество. „Никога не съм виждала нещо подобно на Жалиу.“

„Резултати от диагностиката“, прекъсна ги гласът на Оокийй. „Пациентите страдат от силна форма на метаморфна треска. Тялото им е приело защитна форма на влечуго поради високия стрес и инфекцията. Лечението ще доведе до възстановяване на оригиналната им форма.“

„Метаморфна треска ли?“, повтори Мони. „Значи това не е истинският им вид?“

„Точно така“, потвърди Корабът. „Започвам въвеждане на анти-метаморфин в системите им.“

Мони и Лира наблюдаваха на екраните как лекарството започва да циркулира в телата на съществата. След няколко минути започнаха да се случват невероятни промени.

Люспите на пациентите започнаха да избледняват и да падат като стара кожа. Опашките им се прибраха в тялото. Ноктите им се скъсиха и заоблиха. Жълтите им очи се затвориха и когато отново се отвориха след секунди, вече бяха с човешки цветове – кафяви, сини и зелени.

За голяма изненада на Мони и Лира, десетте същества се трансформираха в почти идентични човешки форми. Седемте от женски пол и тримата от мъжки вече лежаха на леглата като хора от Земята, само с леки разлики в чертите на лицето или структурата на костите.

Един от мъжете с кестенява коса и сини очи се огледа объркано и промърмори нещо на непознат език, който Оокийй веднага преведе в съзнанието на Мони и Лира:

„Къде сме? Какво стана с треската?“

Мони и Лира се спогледаха шокирани. Пациентите не само изглеждаха като хора, но сега можеха да общуват с тях чрез преводача на кораба. Мисията току-що стана много интересна.

Сега новите спокойни обясниха за бунтовници и заразяването си.

Когато десетте същества, вече с човешки форми, се успокоиха напълно и разбраха чрез преводаческите системи на Оокийй, че са в безопасност, започнаха да обясняват какво се е случило.

Мони и Лира стояха до леглата и слушаха внимателно разказа. Съществата идваха от планета, която беше мирна и просперираща, преди да бъде нападната.

"Бяхме нападнати," започна мъжът с кестенявата коса. "Група бунтовници, които искаха да контролират ресурсите на нашата система. Те не искаха да се бият открито, а използваха биологично оръжие."

Друго от съществата, жена с ярки зелени очи, продължи: "Замърсиха водоизточниците ни. Тази метаморфна треска... това е изкуствено създаден вирус. Кара те да се превърнеш в нещо диво, неконтролируемо, за да не можем да се защитаваме организирано. Нашите защитни сили се сринаха."

Лира стисна ръката на Мони. Този кораб... Оокийй... той ни спаси."

„Моята мисия е да помагам“, прозвуча гласът на Кораба. „Вече сте в безопасност. Тук ще се възстановите напълно.“

Десетте същества изглеждаха облекчени, но в очите им все още имаше страх.

"Трябва да намерим останалите," каза жената със зелените очи. "Нашите са някъде там, все още болни и преследвани."

Мони погледна към Лира. Първата им мисия като екип беше успешна, но сега разбраха, че работата им далеч не е приключила. Те бяха на борда на летяща болница в галактика, обхваната от конфликт, а техните пациенти имаха нужда от помощ, която надхвърляше простото лечение на треска.

Мони слушаше внимателно още няколко минути, докато водачът на групата обясняваше тактиките на бунтовниците и къде биха могли да се намират останалите бежанци. В един момент той вдигна ръка, за да прекъсне потока от информация.

„Извинявайте“, каза Мони, обръщайки се към десетте същества с човешки форми. „Това е... много сериозно. Но имам нужда да поговоря насаме с Кораба. Лира ще остане с вас и ще отговори на въпросите ви. Аз се връщам веднага.“

Водачът кимна с разбиране и уважение. Мони бързо излезе от лабораторното отделение и се насочи към командния център, където обикновено разговаряше с Оокийй.

Когато стигна до центъра, където холографската карта на галактиката ЖГХМ12 светеше ярко, той спря и се съсредоточи.

„На линия съм, Мони. Какво има?“ прозвуча дълбокият глас на Кораба.

„Трябва да поговорим за нашата мисия“, каза Мони сериозно. „Ти си летяща болница, нали? Спасяваш живот.“

„Това е моята основна директива“, потвърди Оокийй.

„Тези хора… те са бежанци от война“, продължи Мони. „Бунтовниците не просто замърсяват водата, те преследват и убиват. Ние не можем просто да ги излекуваме и да ги оставим сами в средата на военна зона. Няма ли да е по-добре да ги закараме на безопасно място, вместо да търсим още пациенти там?“

„Моята директива е да предоставям медицинска помощ на нуждаещите се, независимо от политическите конфликти“, обясни Корабът. „Не съм военен кораб, нито транспорт за бежанци. Мога да ги излекувам, но не мога да променя хода на войната или да ги преместя в друга галактика.“

„Но ние имаме екипаж сега, аз и Лира. Имаме дроиди, имаме цех. Можем да помогнем повече от просто да лекуваме симптомите!“

„Вашата роля е медицинска“, беше твърд гласът на Оокийй. „Разбирам вашето желание да помогнете, но не мога да променя програмирането си. Мога само да следвам протокола: намери, излекувай, освободи.“

Мони въздъхна разочаровано, но не се отказа. „Добре. Тогава ще следваме твоя протокол. Но това не значи, че не мога да планирам нещо друго. Докато сме тук, ще съберем цялата информация за бунтовниците, която можем.“

Корабът не отговори веднага. След кратка пауза прозвуча неутрално: „Това не противоречи на медицинските протоколи. Продължете с текущите задачи.“

Мони кимна на себе си. Беше малка победа, но беше началото.

Мони се върна в лабораторията при Лира и пациентите, но мислите му продължаваха да се въртят около разговора с Кораба. Докато помагаше за настройването на инфузионните системи за следващата доза лекарства, той се замисли за възможностите на Оокийй.

След като приключиха със задачите в лабораторията и пациентите бяха оставени да почиват, Мони отново се отдели. Този път не отиде в командния център, а се облегна на една от стените в коридора, за да зададе въпроса си по-дискретно, само чрез мисловен пренос.

„Оокийй, трябва да те попитам нещо“, помисли си Мони.

„Слушам те, Мони“.

„Ти каза, че си само болница. А има ли и бойни кораби като теб? Част от същата организация или раса, която те е създала?“

Последва дълга пауза. Мони усети леко напрежение в комуникационния канал, сякаш Корабът претегляше отговора си.

„Системата, която ме е проектирала, е създала множество типове кораби за различни цели“, прозвуча най-накрая гласът на Оокийй. „Има логистични кораби, изследователски кораби и... кораби за сигурност и защита.“

„Кораби за сигурност и защита“, повтори Мони. „Значи бойни кораби.“

„Те съществуват“, призна Корабът. „Но те не са свързани директно с моята мисия или с моя текущ екипаж. Аз съм независим медицински модул.“

„Имаш ли връзка с тях? Можеш ли да се свържеш с някой такъв кораб и да извикаш помощ за планетата ЖГХМ12?“ попита Мони с надежда.

„Мога да засека комуникационни честоти на някои от тях в определени сектори, но нямам директен протокол за повикване“, отговори Оокийй. „Моята функция е да лекувам, не да водя война или да призовавам военна сила. Аз оперирам в неутрални зони, когато е възможно.“

Въпреки разочарованието, Мони не беше напълно обезкуражен. Значи имаше и други. Имаше надежда. Сега целта беше да излекуват всички пациенти и да разберат как да намерят тези кораби за сигурност. Мони пита корабът дали има как да се купят бойни роботи този път отговорът е да.

Мони остана за момент замислен в коридора. Отговорът на Оокийй беше уклончив, но не изключваше възможността за съществуването на военни сили. Ако имаше кораби за сигурност, значи някъде съществуваше и инфраструктура за война.

Той реши да подходи от друг ъгъл. Не можеше да извика помощ, но можеше ли да я създаде или закупи?

„Оокийй“.„Имам друг въпрос“, каза Мони. „Ти имаш цех за дроиди. Можем да произвеждаме помощни единици. Имаш ли в базата данни чертежи или възможност да... закупиш... бойни роботи? Нещо което да помогне на хората от ЖГХМ12 да се защитават?“

Последва още по-дълга пауза от предишния път. Мони усети как Корабът обработва сложна заявка, която вероятно граничеше с основните му медицински протоколи.

„В моята база данни съществуват множество чертежи за различни автономни единици, включително модели, предназначени за самозащита и патрулиране“, прозвуча най-накрая отговорът, този път малко по-твърд. „Мога да ги материализирам в цеха за производство, ако са налични необходимите суровини.“

„Ами... закупуването?“, настоя Мони. „Имаш ли някаква система за търговия? Кредити? Пари?“

„В системата, от която произхождам, се използва енергиен кредит като основна разменна единица“, обясни Оокийй. „Мога да обменя излишната енергия от моите реактори за чертежи или суровини чрез междузвездни мрежи за доставки. Но това изисква отклоняване на енергия, което може да повлияе на продължителността на мисията.“

Мони почувства прилив на вълнение. Това беше пробив! Имаше начин.

„Значи отговорът е да“, каза той. „Можем да купим бойни роботи.“

„Технически да“, потвърди Корабът. „Но това изисква внимателно планиране и одобрение на разходите.“

Мони се усмихна. "Одобрението ще го измислим. Сега трябва да се върна при Лира и да съберем цялата информация от нашите пациенти. Имаме нова цел."

Мони се върна в лабораторията с нова решителност. Лира и десетте същества, вече напълно възстановени и в човешка форма, го чакаха.

„Имам добри новини“, започна Мони, заставайки пред тях. „Говорих с Кораба. Първо, искам да знаете, че всички вие сте поканени да останете тук.“ Мъжът с кестенявата коса, го погледна изненадано. „Да останем? Като... екипаж?“

„Да“, потвърди Мони. „Корабът се нуждае от хора като вас – интелигентни, силни и познаващи тази галактика. Можете да работите заедно с мен и Лира.“

Лицата им светнаха от облекчение и благодарност. Идеята да имат сигурен дом и цел сред звездите беше точно това, от което се нуждаеха.

„Освен това“, продължи Мони, „разбрах как можем да ви помогнем да се справите с бунтовниците.“ Той се обърна към стената и повика гласа на Оокийй. „Кораб, обясни им за КП9.“

Гласът на Оокийй прозвуча ясно в лабораторията: „КП9 е съкращение за 'Кристален полимер 9'. Това е изключително рядък, високоенергиен минерал, който се използва като основен компонент в моите реактори, както и като универсална валута за междузвездни доставки и търговия в този сектор на галактиката. Енергийните кредити се базират на наличността на КП9.“

Десетте същества се спогледаха и започнаха да си шепнат на своя си език, преди водачът отново да се обърне към Мони.

„КП9“, каза той с широка усмивка. „Ние го наричаме Кристал на Защитата на нашата планета.“

„Имате ли го?“, попита Мони, изпълнен с нетърпение.

„Имаме го в изобилие!“, възкликна жената със зелените очи. „Нашите мини бяха една от основните причини бунтовниците да ни нападнат! Цялата ни планета е богата на този минерал!“

Мони не можеше да повярва на късмета си. „Оокийй, чу ли? Те имат КП9 в изобилие!“

„Получено потвърждение“, отговори Корабът. „С достъп до неограничени запаси от КП9, финансовият ми капацитет става неограничен в рамките на наличните ресурси.“

„Това означава, че можем да купим всички чертежи за бойни роботи, които искаме! Можем да произведем армия от защитни единици в цеха!“, обясни Мони на новия екипаж. Конфликтът в Галактика ЖГХМ12 вече изглеждаше разрешим.

След като еуфорията от намирането на неограничен източник на КП9 се поуспокои и първите партиди бойни дроиди започнаха да се сглобяват в цеха, екипажът се събра в командния център. Десетте нови членове, Лира и Мони бяха готови за следващата фаза.

„Проблемът с бунтовниците е на път да бъде решен, благодарение на КП9“, каза Мони, застанал до пулсиращата холограма на галактическата карта. „Но това ме кара да се замисля.“

Той се обърна към централния интерфейс на Кораба. „Оокийй, току-що разбрахме, че можем да купуваме каквото си поискаме, стига да имаме правилния материал. Как работят тези междузвездни 'кредити' и 'ресурси' в общия смисъл? Как се решават такива проблеми в космоса?“

„В огромния и безкраен космос, както ти го наричаш, проблемите с кредити и ресурси се решават по няколко основни начина, в зависимост от технологичното ниво на цивилизацията и политическата структура на дадения сектор.“

„Първо, съществуват стандартизирани валути като енергийните кредити, базирани на КП9. Тези валути са приети в множество търговски мрежи и позволяват на цивилизациите да обменят стоки и услуги без пряка размяна.“

„Второ, системи за натурална размяна (бартер) се използват често в по-малко развити или изолирани сектори, където се търгуват суровини като руда, вода или технологии директно.“

„Трето, синтез на ресурси. Много напреднали цивилизации, подобно на мен и моя цех за материализация на храна, са способни да преобразуват сурова енергия или базови елементи в каквото е необходимо, намалявайки нуждата от търговия.“

„И четвърто, доминиране и контрол“, продължи гласът с по-твърд тон. „Това е методът, използван от бунтовниците. Те не търгуват, а завземат ресурси със сила, което води до конфликти като този в ЖГХМ12.“

Мони кимна, осъзнавайки колко сложен е новият свят, в който живееха. „Значи ние вече имаме валута и възможност за синтез. Това ни дава огромно предимство.“

„Точно така“, потвърди Корабът. „С КП9 като ваша финансова основа и технологията ми като ваш инструмент, вие разполагате със средствата да управлявате ресурсите си ефективно и етично. Сега, следващата ни задача е да използваме тези средства.

След като планът за справяне с бунтовниците беше в ход и цехът бълваше дроиди за защита на ЖГХМ12, Оокийй пое курс към следващата дестинация.

„Продължаваме мисията за набиране на екипаж и медицинска помощ“, обяви Корабът. „Насочвам се към Слънчева система Гиоки, планета Коит.“

Пътуването беше дълго, но този път екипажът беше зает с обучение и производство. Когато пристигнаха на орбита над Коит, планетата се оказа суров, скалист свят с червеникава повърхност.

„Засичам седем индивида, нуждаещи се от спешна помощ. Състояние: критично. Започвам телепортация към медицинския отсек“, каза Корабът.

Мони, Лира и част от екипажа от ЖГХМ12 вече чакаха в медицинския отсек. Светлината при телепортацията беше ярка и когато избледня, на седемте легла лежаха нови същества.

Тези бяха много различни от всичко, което бяха виждали досега. Приличаха на високи, жилави хора, но кожата им беше покрита с гъста, тъмна козина по цялото тяло, с изключение на ръцете – от рамото до върха на пръстите, ръцете им бяха напълно безкосмени. Лицата им бяха по-скоро котешки, с дръпнати жълти очи и заострени уши.

Седемте бяха мъжки индивиди и изглеждаха тежко ранени.

„Бързо, всички на постовете!“, извика Мони, докато Лира вече подаваше инструменти на новия екипаж от ЖГХМ12.

След часове напрегната работа, седемте котешки хуманоида бяха стабилизирани. Докато се възстановяваха, Оокийй анализира техните данни.

„Тези същества от Коит имат изключително развита фина моторика и интуитивно разбиране на анатомията“, обяви Корабът. „Предлагам да бъдат обучени за хирурзи. Техните безкосмени ръце са идеални за прецизни операции.“

Когато седемте нови членове на екипажа се събудиха и разбраха чрез преводача къде се намират и каква ще бъде новата им роля, те приеха предложението.

След като новите седем хирурзи от Коит бяха интегрирани в медицинския екип и започнаха своето обучение. Оокийй автоматично отключи нови зони на кораба, за да поеме разширения екипаж и техните нужди.

„Разширяване на оперативните зони“, обяви Корабът. „Основните жилищни помещения за екипажа са вече достъпни. Също така отключвам и централната съвещателна зала.“

Екипът, воден от любопитството си, последва Ехо през няколко нови, осветени коридора. Първо минаха покрай жилищните каюти – малки, но удобни стаи, всяка със собствена машина за храна и прозорец, проектиращ изглед към звездите.

В крайна сметка стигнаха до голяма, кръгла зала в центъра на кораба. Тази зала излъчваше авторитет. В средата ѝ имаше масивна, кръгла маса от гладък, тъмен материал, над която пулсираше холографски проектор. Десет удобни стола обграждаха масата.

„Това е Съвещателната зала“, обясни Оокийй. „Мястото, където екипажът обсъжда мисии, стратегии и взима решения. Всички данни от кораба могат да бъдат проектирани тук за анализ.“

Мони зае едно от централните места, а Лира седна до него. Екипажът от ЖГХМ12 и новите хирурзи от Коит заеха останалите столове, всеки впечатлен от атмосферата на залата.

„Добре дошли, екипаж“, каза Мони, оглеждайки всички. „Оттук нататък, всички важни решения ще се взимат тук. Имаме ресурси, имаме екип, имаме мисия.“

Мони осъзна бързо грешката си, докато гледаше десетте същества от ЖГХМ12 и седемте хирурзи от Коит, натъпкани около масата. Залата беше функционална, но очевидно твърде малка за разрастващия се екипаж.

„Оокийй“, каза Мони, обръщайки се към тавана. „Тази зала е страхотна, но ни трябва нещо много по-голямо. Броят на хората се увеличава с всяка мисия.“

„Разбирам проблема с капацитета, Мони“, отговори Корабът. „Мога да преконфигурирам вътрешното пространство, за да създам по-голяма съвещателна зала и да добавя още жилищни помещения.“

Последва леко, едва забележимо трептене на пода под краката им, същият нискочестотен тласък, който Мони усети при излитането от Земята. Стените на съвещателната зала започнаха да се движат, разширявайки се навън, поглъщайки част от съседния коридор и няколко сервизни помещения. Материалът сякаш се топеше и преформатираше пред очите им.

След няколко секунди, залата вече беше двойно по-голяма. Появи се нова, по-дълга и елипсовидна маса. Добавени бяха и още десет стола, направени от същия ергономичен материал.

„Пространствената преконфигурация е завършена“, обяви Оокийй. „Новата Съвещателна зала вече може да поеме до двадесет и четири члена на екипажа. Допълнителните жилищни каюти също са създадени.“

Екипажът се настани отново около новата, просторна маса, чувствайки се много по-комфортно. Сега имаха достатъчно място не само за тях, но и за бъдещи попълнения.

„Много по-добре“, каза Мони, усмихвайки се на Лира. „Сега можем да работим пълноценно. Да започваме срещата.“

Холограмата на Галактика ЖГХМ12 светна в центъра на масата, а екипажът на Оокийй, удобно настанен в своята нова, голяма зала, започна планирането на мира.

Мони се изправи в центъра на голямата, вече достатъчно просторна съвещателна зала. Всички бяха на местата си и го гледаха в очакване. Той чукна леко по тъмната маса, за да привлече вниманието.

„Добре, екип“, започна той. „Сега, когато сме всички тук и имаме място, мисля, че е време да направим официално преброяване и да разпределим категории и роли. Трябва да знаем с какво разполагаме, за да работим ефективно.“

Мони се обърна към централния холопроектор. „Оокийй, моля те, проектирай списък на целия екипаж на масата.“

Веднага над масата се появи светещ син списък, който организираше информацията в колони: Име, Произход, Роля/Категория.

„Ето как изглежда структурата ни към момента“, обясни Мони, сочейки към холограмата.

Преброяване и категории на екипажа на "Оокийй"

Общ брой членове на екипажа: 18

Име (примерно) Произход Роля / Категория

Мони Земя Главен Невролог

Лира Галактика Жалиу Медицинска Сестра / Асистент на невролога

Водачът (Кел) Галактика ЖГХМ12 Специалист Логистика / Комуникации

Жената (Зара) Галактика ЖГХМ12 Специалист Програмиране / Дроиди

(5 други от ЖГХМ12) Галактика ЖГХМ12 Общи медицински асистенти / Техници

(7 мъже от Коит) Слънчева система Гиоки Хирурзи (Основен екип)

„Хирурзите от Коит ще се фокусират върху оперативните процедури, докато аз и Лира ще водим диагностиката и общата грижа. Екипът от ЖГХМ12 ще ни помага с всичко – от поддръжка на лабораториите до управление на цеха за дроиди.“

Сега да се разберем кой от какъв помощник има нужда?

Мони потупа отново по масата, за да фокусира вниманието на всички върху текущата задача.

„Добре, имаме структурата. Сега да станем по-конкретни. За да работим ефективно и да не си пречим, всеки основен екип трябва да знае от какъв асистент или дроид се нуждае точно сега. Корабът може да произведе почти всичко.“

Той се обърна първо към седемте хирурзи от Коит.

„Хирурзи, вие сте най-новите. От какво имате нужда в операционната зала? Специализирани дроиди, които да подават инструменти? Ехо, преведи въпроса ми по-ясно за тях.“

Един от хирурзите с котешки черти се наведе напред и отговори с тих, прецизен глас, преведен от Ехо:

„Ние се нуждаем от изключително прецизни инструменти и от дроиди, които могат да поддържат стерилна среда и да следят жизнените показатели по време на операция. Фината моторика е ключова.“

„Записано“, каза Мони. „Оокийй, можем ли да произведем хирургически дроиди-асистенти от Клас Делта-4?“

„Възможно е. Чертежите са налични“, отвърна Корабът.

Мони се обърна към Кел и Зара, водачите на групата от ЖГХМ12.

„Вие сте в логистиката и програмирането. От какво имате нужда за управлението на цеха и комуникациите?“

Кел, водачът с кестенявата коса, отговори: „Нуждаем се от повече складово пространство и няколко транспортни дроида, за да преместват суровините КП9 от хангара до цеха. Сега го правим ръчно и е бавно.“

„Разбрано. Транспортни дроиди и разширяване на склада“.

Накрая той погледна към Лира и себе си.

„Лира, за нас с теб в диагностиката? Мисля, че имаме нужда от повече скенери и може би един или два дроида за първоначален преглед, за да пестим време?“

Лира кимна енергично. „Да, точно така. Искам и дроиди, които могат да дезинфекцират автоматично помещенията след всеки пациент.“

„Чудесно“, завърши Мони. „Екипът е разпределен, нуждите са ясни. Оокийй, започни производството на всички заявени помощници и дроиди. Имаме работа за вършене.“

Срещата приключи с ясно разпределение на задачите.

След като новите дроиди бяха поръчани и производственият цех работеше на пълни обороти, Мони събра екипажа отново в съвещателната зала, за да планират следващата стъпка от мисията си.

„Сега, когато имаме хирурзи и сестри, ни трябват още специалисти“, започна Мони. „Корабът е голяма болница и нуждите в галактиката са разнообразни. Трябват ни поне още три различни типа лекари.“

Той се обърна към Оокийй: „Кораб, насочи ни към следващите три дестинации, където можем да намерим квалифициран персонал с различни медицински умения. Търсим специалисти по вътрешни болести, генетика и психиатрия.“

„Сканирането на междузвездните мрежи за информация е в ход“, отговори Корабът. „Идентифицирани са три потенциални местоположения с подходящи кандидати, нуждаещи се от помощ.“

1. Специалисти по вътрешни болести (Планета Ксол, Галактика Афа-3)

„Първа дестинация: Планета Ксол“, обяви Оокийй. „Кандидатите са малки, подобни на гризачи същества с изключително развито обоняние и интуиция за диагностициране на вътрешни заболявания. Те са засегнати от епидемия.“

Екипажът пристигна на Ксол и телепортира на борда петима индивида. Те бяха високи около метър, с мека кафява козина, големи черни очи и много подвижни муцунки. Бързо бяха излекувани и интегрирани като Специалисти по вътрешни болести.

2. Генетици (Планета Сирион Прайм, Сектор Бета)

„Втора дестинация: Сирион Прайм“, продължи Корабът. „Кандидатите са високи, елегантни хуманоиди с полупрозрачна кожа, които имат вродена способност да разбират генетичния код. В момента са в конфликт.“

Мони и екипът спасиха четирима от Сирион Прайм. Те бяха тихи, интелигентни и веднага се заеха с изучаване на библиотеката на Оокийй. Те станаха Специалисти по генетика.

3. Психиатри (Астероиден пояс Велус)

„Трета дестинация: Астероиден пояс Велус“, обяви Корабът. „Кандидатите са енергийни форми на живот, които могат да комуникират чрез чиста мисъл и са отлични в лечението на психически травми. Те са хванати в капан.“

След кратка мисия със совалката, екипажът доведе на борда три енергийни същества, които се настаниха в специално екранирани отделения. Те се присъединиха като Психиатри / Специалисти по психично здраве.

Мони отново се изправи в разширената съвещателна зала, докато новият, още по-голям списък светна над масата.

„Екипът ни расте“, каза той с гордост. „Вече имаме пълна болница на борда. Хирурзи, сестри, вътрешни болести, генетици и психиатри. Готови сме за всяко предизвикателство.“

Сега Оокийй беше наистина пълноценна летяща болница, с екипаж от 30 разнообразни същества, обединени под ръководството на едно 14-годишно момче от Земята.

Мони осъзна, че дори с техните извънземни попълнения, все още има пропуски в медицинското покритие, особено що се отнася до специфичните нужди на хуманоидни и човешки пациенти, които можеха да срещнат. Той искаше екипът да бъде всеобхватен.

„Оокийй“, каза Мони, обръщайки се към централния компютър по време на следващото събиране в съвещателната зала. „Искам да попълним медицинския си екип с всеки вид лекар, познат на човешката раса. Трябва да сме готови за всякакви пациенти.“

„Разбирам задачата, Мони“, отвърна Корабът. „Ще използвам базата данни на Земята, за да генерирам списък с всички медицински специалности и да започна сканиране за потенциални кандидати в нужда.“

След няколко часа напрегнато сканиране и телепортиране от различни краища на космоса, екипажът на Оокийй беше попълнен. Мони събра всички в голямата зала и прожектира пълния, подробен списък на екипажа, който вече наброяваше над петдесет същества.

Пълен списък на медицинския екипаж на "Оокийй" (Базиран на човешки медицински стандарти)

Общ брой членове на екипажа: 54 (приблизително, включително всички предишни и нови попълнения)

Основни категории и ръководители на отдели:

Главен Невролог / Лидер на екипа: Мони (Земя)

Медицинска Сестра / Асистент: Лира (Жалиу)

Специалист Логистика / Комуникации: Кел (ЖГХМ12)

Специалист Програмиране / Дроиди: Зара (ЖГХМ12)

Хирурзи (Основен екип): 7 индивида (Коит)

Допълнителни медицински специалисти, добавени към екипа:

Анестезиология: Специалисти по обезболяване и интензивна грижа.

Кардиология: Лекари за сърдечни заболявания.

Ендокринология: Експерти по хормоналната система и метаболизма.

Гастроентерология: Специалисти по храносмилателната система.

Генетика: 4 индивида (Сирион Прайм) - Анализ и лечение на наследствени болести.

Хематология: Лекари за кръвни заболявания.

Инфекциозни болести: Експерти по вируси и инфекции.

Нефрология: Специалисти по бъбречни заболявания.

Онкология: Лекари, занимаващи се с рак и тумори.

Офталмология: Специалисти по очни болести.

Отоларингология (УНГ): Лекари за уши, нос и гърло.

Педиатрия: Специалисти по детски болести.

Психиатрия / Психология: 3 енергийни същества (Велус) - Психично здраве и травми.

Пулмология: Лекари за дихателната система и белите дробове.

Ревматология: Специалисти по ставни и автоимунни заболявания.

Урология: Лекари за отделителната система.

Вътрешни болести: 5 индивида (Ксол) - Обща диагностика и вътрешни състояния.

Дерматология: Специалисти по кожни заболявания.

Физиотерапия и Рехабилитация: Експерти по възстановяване на движението и функциите.

„Ето го“, каза Мони, докато списъкът светеше над масата. „Вече сме напълно оборудвана, най-добрата летяща болница в галактиката. Имаме всичко необходимо, за да помогнем на всеки, независимо от неговия вид или произход.“

Мони се плеска по челото и разбира,че е направил не фатална грешка но доста голяма. Първо има нужда от още сестри поне по седем за всеки лекар от екипа. Също така от друг вид лекари за по специфични болести.

Мони седеше на стола си в съвещателната зала, гледайки гордо към огромния списък от медицински специалисти, който се рееше над масата. Изведнъж, нещо в периферията на съзнанието му щракна.

„Чакай малко...“ промърмори той на себе си.

Лира, която седеше до него, го погледна объркано. „Какво има, Мони?“

Мони се плесна силно по челото с длан.

„Ах, колко съм разсеян! Голяма грешка, Лира, голяма грешка!“

Той скочи на крака и се обърна към Оокийй.

„Кораб, списъкът е непълен. Имам нужда от още персонал. За всеки лекар от екипа ми трябват поне по седем медицински сестри. Сегашният брой е напълно недостатъчен за натовареността, която очакваме!“

„Разбирам проблема с кадрите“, отвърна Корабът. „Вашият разчет е логичен. Започвам сканиране за квалифицирани сестри. Ще набера подходящ брой, за да осигуря съотношение седем към един за всеки лекар.“

„И още нещо!“, добави Мони, докато главата му работеше на пълни обороти. „Списъкът е само с болести, познати на хората. Ние сме в космоса, срещаме същества от Жалиу, Коит, ЖГХМ12... трябват ни лекари, които са специализирани в непознати болести и извънземни патогени! Такива, за които земната медицина дори не подозира!“

„Правилно наблюдение“, потвърди Оокийй. „Добавям нова категория лекари към списъка за търсене: Ксенопатолози и Извънземен вирусолози.“

Докато Корабът започваше да набира новия, огромен брой сестри и екзотични специалисти, Мони осъзна колко много оборудване ще им трябва за всички тези хора.

„И накрая, Оокийй, трябва ни пълен достъп до всичко на този кораб. Всяко отделение, всеки склад, всеки медицински инструмент и ресурс. Няма време за протоколи за аклиматизация. Отключи целия кораб. Нуждаем се от пълния му капацитет, за да работим.“

„Заповедта е изпълнена“, прозвуча тържествено гласът на Кораба. „Всички медицински, изследователски и жилищни зони на Оокийй са напълно отключени и достъпни за екипажа. Всички ресурси и оборудване са на ваше разположение.“

С пълноценен екипаж, пълен достъп до Оокийй и неограничени ресурси от КП9, Мони свика най-важната среща досега в голямата съвещателна зала.

„Екип“, започна Мони, докато холографската карта на множество галактики се въртеше над масата. „Вече не става въпрос само за лечение на пациенти един по един. Имаме силата да променим баланса в цели сектори. Време е да създадем съюзи.“

Кел от ЖГХМ12 кимна сериозно. „Бунтовниците в моята галактика са само един пример. Много системи страдат от войни, болести или липса на ресурси.“

„Точно така“, съгласи се Мони. „Но за да създадем съюзи, трябва да знаем с кого си имаме работа и кой стои зад тази невероятна технология.“

Мони се обърна към Кораба. „Оокийй, екипажът иска да знае. Коя е расата, която те е създала? Какви са техните цели и има ли други кораби като теб, които можем да призовем за помощ в създаването на мир?“

Последва кратка, но осезаема пауза от страна на Кораба.

„Расата, която ме е проектирала и създала, се нарича Елдар“, прозвуча гласът най-накрая.

На холограмата се появи изображение на Елдар – високи, ефирни същества със сияйна кожа и очи, излъчващи древна мъдрост. Те изглеждаха почти като богове в сравнение с разнообразния екипаж, седнал около масата.

„Елдар не са една раса, а коалиция от напреднали цивилизации, обединени от една цел: Опазване на живота и знанието във Вселената“, обясни Корабът.

„Какви видове кораби имат те?“, попита Лира, очарована от изображението.

„Системата Елдар оперира с три основни вида флотилии, всяка с различна цел:“

Флотилията на Живота (Кораби-болници): „Аз съм част от тази флотилия. Нашата цел е медицинска помощ, лечение на епидемии и събиране на екипаж от различни видове, способни да помагат на собствените си народи. Ние сме неутрални зони.“

Флотилията на Знанието (Изследователски кораби): „Тези кораби картографират Вселената, изучават нови планети, събират технологии и съхраняват информация. Тези данни се споделят с всички съюзници на Елдар.“

Флотилията на Единството (Кораби за сигурност/Бойни): „Това са корабите, които поддържат реда и защитават съюзниците. Те се намесват само при пряка агресия, за да възстановят мира и справедливостта. Тяхната цел е да осигурят безопасна среда за работа на другите две флотилии.“

„Значи съществуват!“, възкликна Мони. „Можем да се свържем с тях!“

„Вече имам протокол за връзка с Флотилията на Единството“, отговори Оокийй. „Наличието на КП9 и вашият успешен медицински принос към Галактика ЖГХМ12 активираха протокола за съюз. Ние вече сме официален член на Коалицията Елдар.“

Мони се усмихна на целия си екипаж. От сираци и бежанци, те се превърнаха в посланици на най-мощната сила в галактиката. Сега можеха не само да лекуват, но и да гарантират сигурността на съюзите си.

„Време е да разширим нашия съюз“, каза Мони, поглеждайки към картата. „Първо ЖГХМ12, след това всички останали.“

Мони потупа отново по масата, за да фокусира вниманието на развълнувания екипаж. Новата информация за Елдар и тяхната коалиция промени всичко.

„Добре, имаме съюзници и знаем с какво разполагаме“, каза Мони. „Преди да започнем да контактуваме с други галактики, трябва да направим точен анализ на нашите собствени сили и персонал. Трябва да сме подготвени.“

Той се обърна към Кораба и Ехо. „Оокийй, Ехо, моля, генерирайте подробен отчет за текущото състояние на кораба, наличностите от ресурси, производствения капацитет и пълния списък на екипажа с техните категории и бройки.“

Над масата се появи нов, изчерпателен холограмен дисплей, организиран в няколко секции.

Анализ на ресурсите и персонала на борда на "Оокийй"

I. Персонал (Общо: ~54 основни членове + множество дроиди)

Ръководен екип (3):

Главен Невролог/Лидер: Мони (Земя)

Медицинска сестра/Асистент: Лира (Жалиу)

Логистика/Комуникации: Кел (ЖГХМ12)

Медицински екип (40+):

Хирурзи: 7 индивида (Коит)

Специалисти вътрешни болести: 5 индивида (Ксол)

Генетици: 4 индивида (Сирион Прайм)

Психиатри: 3 индивида (Велус)

...и всички останали земни медицински специалности...

Ксенопатолози (специалисти по извънземни болести): Набират се/в процес на аклиматизация.

Медицински сестри: В процес на набиране (цел: 7 на лекар).

Технически и логистичен екип (8):

Програмиране/Дроиди: Зара и 7 други (ЖГХМ12)

II. Оборудване и активи

Корабът "Оокийй": Напълно отключен и функционален медицински модул с пълен достъп до всички отделения (лаборатории, операционни, жилищни зони, хангари).

Транспорт: Една совалка за планетарни мисии (където телепортацията е невъзможна).

Производствен цех: Активен, произвежда:

Помощни дроиди (Клас Делта-4)

Транспортни дроиди

Бойни/Защитни дроиди (в процес на производство за ЖГХМ12)

Всякакво оборудване по чертежи.

Материализатори: Неограничен синтез на храна, напитки и основни консумативи.

III. Ресурси и финанси

Валута: Неограничен достъп до КП9 (Кристален полимер 9) от планетата на екипажа от ЖГХМ12.

Финансиране: Неограничени енергийни кредити за закупуване на чертежи и суровини чрез междузвездни мрежи.

Съюзи: Официален член на Коалицията Елдар, с достъп до комуникационни протоколи на Флотилията на Единството (военните кораби).

„Това е нашата отправна точка“, каза Мони, когато холограмата се стабилизира. „Разполагаме с невероятна сила и възможности. Сега остава да ги използваме разумно. Първата ни задача е да се свържем с Флотилията на Единството и да сложим край на войната в ЖГХМ12.“

Екипажът беше готов за действие.