- Бързо, бе копеле! Не мога да те чакам още сто години. - изсумтя някой в тъмното.
- Какви сто години, бе! Това ще го говориш на Спящата красавица. - Аз не съм спящ.
- Ма и жив не си! Като стана дума... какво прави тая кучка Спящата красавица? Тоя принц треа да е некой некрофил. И докато спи ли, бе копеле... А?
- Е, сега кой се отвлича? Готов съм! Айде, че имаме да минем пет стени до ковчега на Мъртвеца. Пак ще се сърди, че закъсняваме за партията бридж.
Двамата се изгубиха в тъмнината на стаята. По право трябва да кажем, че тези двама герои обитаваха околното пространство на таванската стаичка на млад писател. Всяка вечер отиваха до гробището за поредната партия бридж с Мъртвеца и Едноръкия Джо. Трябва да кажем, че и нашите двама герои бяха напуснали, отдавна не обитаваха реалния свят. Единият беше Пешо Черешата. Докато обитаваше телом земята, стопанисваше кръчмичка на кръстопът. Там се отбиваше най-нисшата прослойка от населението - крадци, лихвари, леки жени, пияници, тук-там по няк ...