Проблемите на една миска

Не мога да разбера защо всички ме наричат „тъпа кифла“? Какъв им е проблемът? Защото съм успяла ли, какво? Така ми е писнало от някакви интелектуалки, които да ми казват, че за нищо не ставам и единственото, което правя е да използвам мъжете. Пълни глупости! Аз просто си взимам това, което ми се полага от тях. Имам много качества. Ето например наскоро си направих нови джуки, а преди месец и силикончето налях, а преди три – ринопластика на носа. А миглите ми, ах, колко са хубави и естествено дълги. Е, то не много естествено, ама пак де, пак, не съм ги удължавала от бала ми преди две години. А косата ми – такова хубаво червено, че само по цвета може да ме познаете, че съм истинска тигрица в леглото. Ех, Златки, Златки, завиждайте! То и тъпите интелектуалки ми завиждат, де. Онзи ден някаква там очилатка тръгнала да ме пита колко било 5 по 6. Ама тая за каква се мисли? Била завършила Харвард. Да, да. Кой я знае в кое забутано село е копала картофите, ама иначе, не, Харвард завършила. Викам й: „Аз на изпит по математика да не съм?“, а тя, „професорката“ по философия, ми разправяла, че всеки ден е изпит или нещо там от тоя сорт. Ама да се гръмне, бе! До гуша ми е дошло от такива. Ето и преди няколко седмици... Нали спечелих титлата „Мис Плеймейт“ и айде, веднага взеха да ме заливат с подигравки и да пишат по жълтите вестници колко глупава съм била. Брей, това човек да не е на върха в България! Виждат, че Господ малко повече ми е дал и умират от завист. Избиват си комплименти ли, комикси ли, как там се казваше онова от психологията... Ох, как да е. Аз не съм учила в Харвард. Но се уча от школата на живота. Уча всеки ден. Новите модни тенденции, как да бъда още по-сексапилна и от оная книжка там за 18+ дето беше, ама да си трая, че после и „леко“ момиче ще ме изкарат. И май са прави, доста слаба съм. Но така и не разбрах защо преди време един от мъжете, с които излизах ми каза, че съм тежала колкото чувал с цимент. Дебела ли ме нарече и аз не знам... Ама то може де, тогава бях петдесет и пет, а не петдесет и три килограма.

Ама айде, стига съм се занимавала с вас, че новото ми бебче ми е уредило час при най-добрия фризьор в София. Да се барна малко, че вдругиден заминаваме за столицата на Виена, Париж май и викаха. Айде, чао. Завиждайте, интелектуалки!