Мразя  това, в което са се превърнали хората...
Едни зависими, от всичко материално, същества,
които са забравили какво е да бъдеш истински човек...
Хора, които са забравили откъде са тръгнали
и поради същия факт, незнаещи накъде отиват!
Хора, които са толкова погълнати от ежедневието,
че не могат да различат истинското от фалшивото!
Всичко е една голяма заблуда...
Малцина останаха тези, които наистина виждат.
Виждат не само през очите си, но и със сърцето си.
Виждат с цялото си съществуване!
Усещат полъха на вятъра, минаващ през разтворените им пръсти,
които нежно галят зелената трева, търсеща топла утеха...
Защо вече никой не оценява истински магията на мига,
в който слънцето те милва от синия небосклон,
докато ти се сливаш с природата около теб?
Докато чуваш как вятърът ти шепне отдавна забравени думи?
Докато усещаш с душата си всяко чувство,
което зеленината около теб изпитва!
Откога не сте постигали тази вътрешна хармония?
Кога за последен път прегърнахте човека, без когото не можете,
и му прошепнахте колко много го обичате?
Чувстващи сякаш винаги сте били заедно!
Вечно вкопчени в прегръдка! Виждащи в душите си!
Усещащи изгарящата любов в себе си!
Замислете се!
Защо вече нямаме време за това?
Кое промени мечтите ни?
Защо забравихме истинските неща?
Събудете се!!!
За да не съжалявате някой ден за това,
за което сте копнели и сте могли да имате,
но не сте му обръщали внимание,
когато то е било пред очите ви...