Мразя това, в което са се превърнали хората...
Едни зависими, от всичко материално, същества,
които са забравили какво е да бъдеш истински човек...
Хора, които са забравили откъде са тръгнали
и поради същия факт, незнаещи накъде отиват!
Хора, които са толкова погълнати от ежедневието,
че не могат да различат истинското от фалшивото!
Всичко е една голяма заблуда...
Малцина останаха тези, които наистина виждат.
Виждат не само през очите си, но и със сърцето си.
Виждат с цялото си съществуване!
Усещат полъха на вятъра, минаващ през разтворените им пръсти, ...