Мъжете ги качват на един украсен, със скъпи неща кон и с шествието обхождат всички първенци на града, заедно с новия мюсюлманин, като го възвеличават. На третия ден след свещения празник, след тържественото шествие, той бива обрязван по предписание на пророка. В дома на шейх юлисляма биват посветени и този блестящ човек им става патрон. 
    Този акт е похищение и посегателство на личността и оскверняване на достойнството на християните.
   За турците, то е повод за веселба, празнуване, бурни овации, морални удовлетворения и всеобщо възхищение. Костюмите, музикантите, конниците и участниците от висок ранг са само външно доказателство за този обичай. Основният подтик е утвърждаване и воюване за джихид. В случая, религиозно задължение.
   Този и другите турски обичаи, изправиха един срещу друг “правоверни” и “гяури”. Той  се разиграва по време на най-големите християнски празници. Такова поругаване на календара публично, с голяма показност и пищност, отнемане на честта на другия и  пр., се извършва на Великден.
   Павлето не усети как стигна до кьошето, дето се извисяваше Иешили оуглу джамии. В нея беше се сгушила сарашката работилница на Личо Лимона - малка, прихлупена. Голямата му слабост бяха рекламите.
Никой не можеше да издържи на тежката миризма на кожите, а Личо се  чувстваше добре. Режеше, кроеше, подшиваше някоя воняща кожа и си тананикаше весела  народна песничка. От време на време отправяше премрежен поглед към залепените на дъските на бараката вестници, в които бяха отпечатани неговите разнообразени с поезия реклами и блажено се усмихваше. Той доволно ги четеше и препрочиташе. Такъв беше текстът на един от тях:

Опинчарчето Илия                                                  
Две години вече прави
Хубави опинци здрави
Като памук с кожи меки
С тях нога не се подбива
Навред леко се отива
И нагоре и надолу
Без да правят мазоли
Прави и юзди колани
За коне необуздани
Опинчарчето Илия
Знай го цялата околия
Пестеливите изворци
Караатаченците всите
Перущинци баш комити
И бретовишки сербези.
Чак до ръжевоконарци
От Илия не минават
И стоката му благославят
И парите си алал
Дават на Илия сал.
Кат опинци на Илия
Друг не прави в България
И с тях горският солдат
Бива кат орел хвъркат
Да видят че не мами
Ще се уверите сами
Бърже при него дойдете
Да си цървули вземете
И сами уверите

Че му са алал парите

   Няма точки, няма запетаи, въпросителни, удивителни. Личо Лимона изказва на един дъх своето изкуство.

*джихид - права вяра

*кьоше - ъгъл

Следва продължение