- Дай още три парчета, та да има за мама и тате!
Третото беше определил за Вяра. Реши, че ще я изненада. Ще отиде до тях. Ще свирне от портата. А тя ще дойде при него и наново ще са видат.
Павлето подаде на Сюлейман няколко каравелчета. Той ги взе, пъхна ги в престилката си и продължи към Ортамезар. Там беше през целия ден. Вечерта се връщаше с празна табла на главата. Людете му се възхищаваха. Престилката му беше винаги изпрана и той избръснат, измит, а ръцете си често обливаше с вода от чешмата. За него водата беше извор на чистота.
Момъкът се сбогува със Сюлейман и продължи. Изведнъж се сблъска с Ибряма. Голям красавец беше той. Мустаците му се виеха като бръшлян над месестите устни, очите му сияеха, а атлетичното му тялото пращеше от здраве. Зиме работеше при емишиите на Джумаята. През летните месеци нарамваше кобилицата с валчестите тенекиеви кутии и тръгваше из махалата да продава дундурма каймак. Вървеше бавно. От време на време подвикваше: дондурма, дондурма-а-а-а каййй-мааак, буу, ууу, ууу-з-а. Намираше си място и спираше. Тогава ела да видиш. Наобикаляха го малчугани, стари и млади. Ибряма вдигаше капака на кантата (меден цилиндричен съд) и започваше да гребе с късата и плоска дръжка лъжица дондурмата. След това я слагаше в бели, плоски чинийки, със синьо цветче по средата. През цялото време си тананикаше: “нане сую, нане шекер, беним джанъм, сенин чекер." Имаше си мераци към някоя по-хубава женичка. Но никога не изпадаше в гюнах (грях), да изрече някой цинизъм. Людете много го обичаха. Обичаше го и Павлето.
- Дай от дондурма каймака, ага! - изрече той.
Ибряма бръкна с дървената лъжица във валчестата тенекиева кутия, напълни паницата с бялото сладко и го подаде на момъка. Павлето пък бръкна с палеца на дясната си ръка и го допря до устните си. Близна няколко пъти с език и зацъка:
- Чок работа си, ага. Кат теб няма втори. Дондурма каймака е мейлем за душата. Да си жив и здрав, та дълго да правиш мейлем на ората!
Следва продъжение.
© Мария Герасова Все права защищены